… I wish life had an “Undo” button…

Действа, мамка му и прасе. Действа проклетия му режим.

Па и не е толкова труден за спазване. Има доста форуми, където можеш да получиш подкрепа, съвет, рамо за плачене, поздрав, усмивка, а защо не и тиган при нужда

Продължавам напред. Конкретно няма какво да кажа, освен че свалянето на 10 кг. за 3 месеца е един от най-скромните резултати (моят), има къде-къде по-велики. Изчитането на оригиналната книга за режима - една зелена такава (казва се малко подозрително - Как да отслабнем завинаги), е меко казано задължително. Членуването във форум е полезно, особено в началото, но е силно пристрастяващо и доста времеотнемащо, ако се прави както трябва.

Има доста рецепти, които са просто супер, и незапознат няма да ви заподозре, че сте на режим (да, думата “диета” да се избягва).

Ето и един блог, за който се дава доста зор и често се обновява. Малко е труден за следене, защото самите постове често се редактират, ама си е жива енциклопедия за сметка на това. Повечето хора са добронамерени, макар да се намират и простаци, както навсякъде, де…

Блогчето е много сладко и подредено, а на секцията Смях елате да видите как се смея сама пред монитора

http://dukanskirecepti.wordpress.com

Успех на всички, тръгнали по пътя на режима!

Пиша набързо да споделя що за чудо е това изследване, тъй като когато ми го назначиха, не намерих някаква практическа информация из нета. Да се има предвид, че не съм специалист, а описвам какво ми се случи.

Става въпрос за вид снимка на очите.

Практически съвети:

• Освободете си деня за времето след изследването
• Ако имате възможност - осигурете си безопасен транспорт до дома
• Носете си плейър с хубава музика - изследването включва разширяване на зениците и при мен лично отне точно два часа, т. е. не можете да четете, а се налага да чакате

Тук-таме из хартийките пише флуорограма, но в самия амбулаторен лист е останало блееедичко пълното име на изследването: флуоресцинова ангиография (ФА).

Представлява следното:

• Посрещане, проверка и оформяне на документите.
• Проверка на един апарат (усеща се нещо като духване в очите) - не ми казаха какво е това. Дадоха малко листче с резултати.
• Обяснение какво представлява изследването.
• Разширяване на зениците.
• Поставяне на абокат на едната ръка (на мен - на вената, която е на обратното на лакътя. Извинете нескопосания ми изказ, но нямам представа както се пада). Задължително трябва да ползват чисто нов и да питат имате ли алергии. Абокатът се закрепва с лепенки за ръката - да не се размества.
• На специален апарат се включват ярки светлини.
• През абоката се инжектира контрастно вещество.
• До апарата се включ вапремигваща червена лапичка. Целта е през цялото време да бъдете с ококорени очи, да мигате само по команда от доктора и да се стараете да зяпате проклетата лампичка. В това време докторът прави снимките. Не е лесно, защото очите сами се затварят (поне моите), възможно е с ръка да ви придържат окото отворено (поддържат клепачите).
• Сестрата ви извежда и оставя задължително да седнете.
• В началото виждате “шарено”: светът е в различни отенъци. За мен най-вече беше лилаво. Отминава доста бързо.
• Свалят абоката, слагат лепенка, трябва известно време да понатискате мястото, за да не посинее (като при вземане на кръв).
• Предпупреждават ви да тръгнете едва след като се почувствате добре.
• Предават ви  амбулаторния лист и резултатите (на диск).

Странични ефекти:

• Обичайното при разширяване на зениците (дано не пече слънце)
• Електриково жълта урина

П. С. Добре съм, ако някой се интересува

Операцията мина.

Съобщаването на роднините - също.

Накупени са помощни материали, щадящи ръката: миялна машина, кухненски робот, намерена е домашна помощница.

Режимът е поизяснен.

Минали са пътвите химиотерапии.

Животът продължава, борбата - също.

Майка е добре - чуваме се все по-рядко, значи няма нужда от мен.

Кротък неделен ден. Детство мое, реално и вълшебно…. Така ми звъни телефонът за група „семейство”. Поглеждам – майка… Сигурно трябва да пратя пари на сестра ми, затова обикновено ми се обажда напоследък.

„Здравей, майче, утре влизам в болница, имам рак и ще ме оперират във вторник.”

Останах като ударена с мокър парцал. Минаха едва няколко месеца от треперенето на тема „таласемия”, а сега – това. Оказа се, че в т. нар. Ракова болница – тя е точно на гърба на сградата, в която се дава кръв за изгледването за таласемия, дори имат топла връзка, се изисква придружител за първия ден. Светкавично уреждам няколко дни отпуска, добре, че имам от миналата година останали, които и без това трябва да се „изхабят”… Хуквам да търся лекарска престилка в обедната почивка, защото придружителят не може да стои по дрехите си, а трябва да има престилка. Магазинът до пл. Македония е затворен, добре, че е оставен ГСМ. Звъня.. „Ами ние сме в провинцията, идете в другия магазин. Той се намира ….”. Намирам проклетия друг магазин, обаждам се да питам какъв цвят (има бели, сини и зелени) и се оказва, че в Раковата болница на касата продават престилки тип еднократна употреба за по 6-7 лв. специално за придружителите. Изкарах някак работния ден, даже шефката ме пусна по-рано да се махам, че съвсем се бях смахнала от притеснение.

Да не ви говоря за нервите, докато изкарат майка от операцията, за гнева и безсилието, че с нищо не можеш да помогнеш като погледне и каже „Боли…”, за обстановката… Не можах да спя особено (как се спи на стол?), а и останалите мадами от стаята се надхъркваха, та пих кафе посред нощ, гледах филми, за да не откача съвсем, мерих колко крачки е коридора и прочие. Сутринта докторът буквално ме изхвърли. Толкоз с придружаването.

Превърнах се в доставчик на вода и прочие консумативи, даже на майка вдигах със „Служба по доставките, добър ден!”. Свиждане – всеки ден по 2 часа. Две седмици я държаха точно – вчера я изписаха.

Исках най-вече да споделя с този пост колко малко информация има за болестта и указания за особеностите на живота с рак. За живота след операцията и лечението. Добре, че имаше някаква делегация на посещение в болницата, та извадиха някакви книжки за рака. В едната е набъркана някаква църква, но се оказа единствената книжка, която дава по-прилична представа. Преснимахме я, сканирахме я даже за всеки случай. Ако някой има нужда, нека остави коментар, ще се търсим, мога да я изпратя по e-mail или да я кача някъде, откъдето да се свали. Книгата се казва „Да се научим да живеем с болестта рак”.

П.С. Търси се препоръка за онкоспециалист за обща консултация след оперативно лечение на рак на гърдата. Благодаря предварително!

Не са подредени по никакъв ред. Просто така ги разбърка програмата (на shuffle е)… С извинения за правописните грешки!!!

* Ваше благородие (Песни нашего века) –> има много мъдри слова тук, ако можех да разбера повече… На кого тьi добрая - на кого - иначе…

* Вечер бродит (Песни нашего века)

* Океан Елзи ([е-оборотное]лзи) - Вулиця - много странна песен, на мен ми прилича по-скоро да е изпята на сръбски език (не съм специалист)

* Хромой король (Песни нашего века) –> весела песничка, но от кой ли филм беше..???

* Отважньiи капитан (Песни нашего века)

* БИ 2 - Еще не вечер

* Ночная дорога (Песни нашего века) –> има една много мъдра мисъл: Дороги трудньiй, но хуже без дорог…

* Бригада (Remix)

* А все кончается (Песни нашего века)

* Вершина (Песни нашего века)

* Песенка о собачке Тябе (Песни нашего века)

* Томас - Командор

* Какой болшой ветер (Песни нашего века)

* В. Бутусов - Берег

* На болшом каретном (Песни нашего века)

* БИ 2 - Сокол

* БИ 2 - Волки (абе нещо много животни станаха)

* Снег (Песни нашего века)

* Атлантъi (Песни нашего века) –> Когато за първи път я чух,ЧУХ текста (towa ми се случва изключително рядко) и се разревах. Чаках трамвай на спирката на Попа на път за работа и започна тази песен и просто се разревах както си бях със слушалките в ушите, какво ли са си помислили хората… нямах сили (а и няма къде) да се скрия и просто си поревах и влязох така в трамвая… Почувствах се малка, дребна, безполезна, с нищожни проблеми (бягат ми думите, няколко секунди търсих думата “нищожен” в кратуната си…. това гадене и тоз крокодил съвсем ще ме довършат…)

* Наутилус Помпилус - Негодяй и ангел (напомниха ми за филма “Брат”)

П.С. Не знам какво ми стана днес…

? Може би облекчението, че в крайна сметка работната година приключи много добре (успешно, с въртящо се кълбо (рядкост напоследък), без забатачени досиета - поне за мен лично, всичко изрядно до край, че даже шефката ни пусна в 16.30 - не повярвах на ушите си).

? Може би невероятното съчетание от зверски главобол въпреки тежките дроги, с които се натъпках днес + невероятно гадене, което продължава много упорито напоследък (ама предимно вечер). Не, не мисля, че съм бременна, благодаря. Аман от недискретни хора, бре, то да не си сподели човек. В тази връзка не мога да разбера как уж културни и интелигентни хора могат да те питат “право, куме, в очи” дали си бременна и кога ще имаш дете - за мен това са свръх интимни детайли, любопитството за които ми е трудно да простя дори на най-близките си роднини… Пък и то не става по поръчка- някъде четох, че дори да уцелиш 8-часовият (!!!) благоприятен момент, шансът е 1:4. Е как може тогава да има нежелани бременности не мога да разбера. Но аз се отнесох…

? Може би просто главата ми се запали от всякакви объркани мисли и опити да се разбера…

? Може би от отчаяното обаждане на близка приятелка, която изглежда има сериозен личен проблем и се чуди какво да прави…

? А може би просто вече ми е изгърмял някой бушон, а?, време беше…

? Или просто съм тотално облъчена. От компютри, от телевизори, от телефони, от малоумници…