… I wish life had an “Undo” button…

• промоция*: 2 пакета сухари + подарък: порцеланова бяла купичка с много симпатична форма и приятни за окото цветенца – 2,95 лв.
• 1 кутия яйца [6 броя] 

• 1 малка лютеница [в промоция*, 1,25 лв.] 
• 1 малка консерва риба тон 
• 1 голям пастет обикновен [в промоция*]  
• 1 пакетче рулца от раци [1,05 лв.] 
• парче пуешка шунка [1,88 лв.] 
• голяма паста за зъби [100 ml] 
• кренвирши, пилешки, около 500 грама 
• топено сирене – 2 кутийки [x 1,20 лв.] 
• сос, чеснов, български 
• шампоан [в промоция*, 2,46 лв.] 
• растителен кашкавал [2 лв] 
• 2 зелени салати 
• ароматизатор за WC 
• носни кърпички, 12 пакетчета 
• 1 големи солети 
• 1 кутия бисквити 

И колко време ще се храним от това? ^#@%^#$@^!#$@!#$
 
Може би пазарувам неразумно, но толкова ми е приятно да пазарувам от магазини “с количка”, т.е. не от тези, в които се редиш на опашка и те питат какво искаш и ти се притесняваш колко души чакат след теб, не смееш да върнеш нещо, което си поискал, защото те гледат накриво, забравяш половината неща и вьобще се чувстваш АДСКИ неудобно и сдухано някак си. О Б О Ж А В А М   големите магазини, в които си вземаш количка на колелца на входа и си влизаш и може да си пазаруваш колкото си искаш време, да вземаш [почти] всичко, което искаш да огледаш, да прочетеш какво пише на етикетчето, да стоиш десет минути, мислейки кой точно от 8-те вида мюсли да си избереш, без да ти пука какво мислят за теб. Моят трик е, че слагам в ръцете на мъжа ми предварително взетата с нас книга и го оставям при касата да си чете, а аз си пазарувам на спокойствие. Защото например на него не му е приятна [меко казано] именно горната сцена с мюслито Или просто отивам до магазина сама. Важен момент е предвиждането на раница за отнасяне на продуктите до къщи, защото количката в магазина е голяма и тежестта се трупа неусетно и после цялото удоволствие от пазаруването се стопява, докато, псувайки се под мустак, мъкнеш тежките торби до къщи.
 
Остава минусът: влизаш за сирене и излизаш с още 2 торби неща. Не че не ти трябват, но можеше да минеш и без тях, нали? Поне аз :) Трик за решаване на проблема е пак безценния мъж: даваш му списъка и voila. Поне моят рядко купува нещо извън списъка, за разлика от мен. А и не е ли много мило, докато, пазарувайки из магазина, срещнеш симпатичен мъж, който съсредоточено гледа жълтото Post-it листче, залепено на дръжката на количката за пазаруване.

 П. С. * Това “промоцията” е създадена за хора като мен. Понякога се увличам, но все пак рядко купувам неща в промоция само защото са в промоция, обикновено все има нещо, което ми трябва и на всичко отгоре е в промоция. Не така обаче мисли моят мъж, но това е една друга тема :P  

Edit: така и не разбвах как съм сменила шрифта, но явно съм го сменила някак си. Интересно дали ще си остане така, или ще се окаже само за този post? 

Edit 2: Оказа се, че по непонятна за мен причина като си пиша - има главни букви, а като post-на и главните букви стават малки. Много интересен (д)ефект.