Майчин риск - първа част
В резюме ще напиша какво ми се случи миналата седмица.
В резюме, защото междувременно се наслушах на такива неща, че бедна ви е фантазията… а и се понагледах също.
Но ще го напиша, защото мисля, че е важно как да се действа в подобни случаи.
Миналата събота (02.08.2008 г.) вечерта отидох до тоалетната. На харията имаше розово - бледа кръв (ползвайте само бяла тоалетна хартия и винаги поглеждайте, колкото и странно да звучи).
Много се изплаших за бебето, консултирах се по телефона (имам застраховка от работодателя) къде трябва да отида. Казаха ми Майчин дом и някаква болница в Красна поляна. Второто ми се стори далеч. Обадих се на мъжа ми - той беше на работа, но се оказа, че служебната кола не е на разположение. И така грабнах СГМ, портмоне и лична карта (за нея се връщах, защото си дадох сметка, че ще ми потрябва така и стана) и хукнах към спирката, където взех такси.
Майчин дом се оказа близо до НДК - Проно и до Медицинска академия, на ул. Здраве.
След 20,30 ч. приемът става през спешния кабинет, това е през един тунел, има голяма табела.
Там обясних набързо какво ми се е случило и получих много странна реакция - “Абе да няма пълнолуние днес?”. Оказа се, че преди мен има още 2 момичета със същия проблем, а после, след мен, имаше още…
Прие ме д-р Арабаджи, както узнах в последствие. Внимателна, красива и спокойна млада лекарка, която се постара да ме успокои. Прегледа ме “ръчно” и с вагинален ехограф. Така ми олекна, когато каза, че сърдечната дейност е налице и че няма опастност за момента.
Много интересно ми стана, защото ми каза, че е добре да ме приемат за няколко дни (3-4) и ме запита “Можете ли да останете?”. После разбрах, че е длъжна да го каже така и че някои жени отказват. Казах, че ще остана и бързо подготвиха документите ми.
Качиха ме на етаж 5, после видях, че отделението се казва “Майчин риск”.
Пое ме любезна акушерка (оказа се, че не се казва “сестра”, а “акушерка”), дори ме попита имам ли претенции дали да съм сама в стая (после се оказа, че ако съм казала ДА, щели да ме сложат във ВИП стая - срещу заплащане). Аз нямам претенции, така че получих място в стая 4 - с 3 легла, заето 1, но жената беше “отпуска” за събота и неделя.
Стаята и въобще етажът бяха чисти и скоро боядисвани. После разбрах, че не на всички етажи е така.
Обадих се на мъжа ми и му издиктувах какво да ми донесе.
Междувременно ми сложиха инжекция но шпа мускулно (на дупето).
Към 11 ч. получих багажа си (не пуснаха мъжа ми), изплакнах се на мивката, защото банята беше заключена (после се оказа, че това е банята за персонала, а тази за пациентите е малко по-нагоре, до мониторите, но пък през уикенда - поне този, де - нямало топла вода).
Дълго не можах да заспя, но нарая и това стана. Възглавницата беше сякаш от камък, а и бях притеснена за точко.
За следващия ден ще пиша по-късно, че стана дълго.