UNDO шумните съседи
И на вас се е случвало, нали? Стените са тънки, дето се вика да кихне някой у комшиите и се чува. На всичко отгоре всички съседи около нас изглежда разпускат на особено силна музика. Освен това имат някакви работи, “буфер” май се казва, които придават една “обемност” и вибрация в такт с музиката. Просто леглото си вибрира цялото…
Вчера имахме особено гнусна ситуация. Още към 9 ч. вечерта се почна. Айде, викам си, до 10 ч. е по закон, айде, събота е, ще бъда търпелива. Малко след 10 моето търпение вече се е свършило, защото този път е по-”вибриращо” от обикновено. Мъжът слиза до долния етаж и се връща с неприятната новина, че се празнува рожден ден. Тук му е мястото да вметна, че той е мноооого търпелив, а аз съм много чувствителна на тема тишина. Не понасям, когато съседите набичват музиката, независимо колко е часът. Особено вечер. Както и да е.
Към дванайсет без нещо не издържам и слизам самата аз. Ми купон си правят хората, като сардини са наблъскани вътре. Звъня усърдно, докато се показва домакина. И му казвам, че и ние сме хора и ако обича вече да понамали музиката. Защото иначе ще се обадя в полицията. При което някакъв пиян-залян от вътре вика “Усили го, бре!”, а домакинът трясва вратата под носа ми. Еми няма как, ще звъним на 166. Ако не знаете, от мобилен телефон е free. И от там викат: “А, вие имате портиер, трябва първо при портиера до отидете и ако той не се справи - той ще ни се обади.”. Ми добре.
Слизам до портиера - няма го. След примерно 10 минути мъжа слиза - няма го. След 20 слизам пак аз - няма го. Е, майка му стара, пак се обадих в полицията. “Така и така, няма го портиера, няколко пъти слизахме - няма го.” “Дайте адреса…. Прието.” Успокоих се. Викам си, правдата ще вътържествува и най-сетне ще мога да заспя. Защото аз си лягам по принцип СТРАШНО рано според повечето ми познати, най-късно в 10-10.30 през седмицата, понякога малко по-късно през weekend-а. И вече съм супер нервна и се чувствам УЖАСНО безпомощна.
Междувременно някъде по средата между тези неща имахме и малка “кавга” с мъжа, защото той е много толерантен към другите, а аз считам, че понякога в желанието си да е толерантен към другите и страдам аз. Та той се изнерви и той, милият, па се облече и извади късия меч и тръгна да се обува. Викам си на ума: долу има сигурно 10-20 момчета/мъже, кой от кой по-пияни и скокнах и скрих ключовете и не го пуснах. Казах, че ще го пусна, ако вземе и мен [викам си: аз ще взема джо-то, примерно]. Но той отказа твърдо. Еле, дойде по едно време полицията, поне така си помислихме, защото за около час настана тишина и заспах.
И вече два без нещо се събуждам пак: шумотевица, вибрации, ужас… Дорева ми се. Мъжът ми вече сигурно и на него му писна, или му дожаля за мене, или Господ знае какво, пак стана, облече се, грабна късия меч и отиде да се обува. Викам му да се пази, да внимава…. И ме заключи и слезе. А аз си седя сама и си треперя да не стане нещо. Прибира се той, вика, че долу някакви казали, че скоро си тръгват, че полицията била идвала и т.н. За щастие сравнително скоро долу наистина поутихна…
Така ми се искаше сутринта да пусна прахосмукачката в 5, за да им върна жеста, но не беше честно за останалите съседи, сигурно и те са се изтормозили… Приятна събота вечер, няма що :(