Live - Dolphins Cry
И така, това е първият пост в тази позитивна рубрика, а именно - музиката, която ме вдъхновява или която харесвам. Желая да уточня, че понякога постовете ми ще бъдат просто плод на моментно настроение, напр. този 
Отдавна се занимавам със събирането на имена. Що за простотия, ще си кажете. Музиката за мен започна с Queen. По-точно с Innuendo. Ама че ^@!^&!@%#(&#^!#^!$!, ще си кажат някои. Ами просто това беше първата касетка, която ми попадна. За слушане. И ми допадна. Слушала съм я милион пъти сигурно. Защото си имах само нея. Слушането на музика в моя живот е много особено и за съжаление сравнително късно започнало. Не че у дома не се е слушала музика. Напротив. Имали сме и грамофон с плочи, и магнетофон, и касетофон, и видео и т.н. Но просто времето беше маааалко по-друго. Най-вече аз самата съм била по-друга. Много затворена. Доста необщителна. И самотна. А и съм имала предимно книгите си. По-малко музика. Предимно класика от типа на Bolero (майка го пускаше, когато я болеше глава. Пусне плочата, седне на пода, облегне се на вратата, скръсти ръце върху коленете си и положи глава на тях. Пълна тишина и постепенно усилващото се Bolero) и Queen. И някакви откачени попадения. Плочите с “Музикална стълбица” ми липсват много. Някои песни от тях са ми се набили в главата и когато сега ги чуя, се просълзявам. За отличния си успех в седми клас получих касетка на Snow - Господ знае как са ми я подбрали - от лелята, която гледаше малкия ми брат Informer я помня като да беше вчера, сега има кавър по нея с япончета Една откачалка - прости ми! - ми даде (една група с име на наркотик, чийто вокал почина сравнително скоро и то, ако се не лъжа, по време на концерт). Опита се да ми пробута и Пратчет, но аз още бях толкова задръстена, че не обърнах внимание… Каква патка съм била, още не мога да си го простя. Нека обаче не задълбавам повече. Само ще кажа, че преди да дойда в София специално си купих няколко касети с музика. Така се запознах с Nirvana. В първи курс открих радио Тангра. Преживях тежко загубата му. Откривах българската музика. Нова Генерация. И Насо Русков. И кого ли не. Егоист. м.к. Ох, пак се отплеснах… В четвърти една колежка от работа на възрастта на майка ми ме откри за Nightwish. Продължавам да слушам безразборно музика и да ненавиждам от дъното на душата си безумното изчадие на природата - чалгата - с всичките й разновидности. Човек, който слуша такава музика, веднага губи достойството си в моите очи и нищо не може да промени мнението ми. Открих Imbeciles. Ужасно късно открих Depeche Mode… Поне бях на концерта. Въобще съм една загубена и объркана спрямо музиката душа, един пропилян живот.
Та мисълта ми беше, че събирам имена. Не помня кога ми хрумна тази идея, но е била из гимназията някъде. Може би алиенацията си е казала думата. Започнах да си записвам имената на песни, които ми харесват. “Разни”. В една тетрадка. Като телефонен тефтер - по азбучен ред. Когато най-сетне имахме компютър у дома, започнах да издирвам песните. И така. Това е само групата “Разни”. Отделни песни. Със или без лична история. Старая се да попълвам списъка. Затова сега жадно слушам Z-Rock и си записвам имената на песни, които харесвам отдавна, но за мой срам нямам представа как се казват и кой ги изпълнява. Или просто свалям музикалните директории на хора и ги прослушвам. Ш-ш-ш-ш-т. Аз съм един музикално-именен инвалид.
Live - Dolphins Cry си “записах” съвсем наскоро. Открих, че ми помага да излея натрупан гняв и ярост само като я слушам. Една вечер през декември, когато мъжът ми беше на работа, и ми беше много тежко от насъбраната обида и горчивина през деня, просто не можах да заспя до късно и си я пуснах, ама силно. Не ми пукаше за нищо. Изслушах я няколко пъти един след друг и накрая ми олекна. Сутринта мернах съквартиранта из кухнята и му се извиних. Той много добре знае, че сме тихи и се съобразяваме и с разбиране прие извинението ми за безпокойството късно вечерта, споделяйки, че е заподозрял именно такава ситуация…