Как напускаме работата си?
Ето как аз напуснах своята. След като дадох предизвестието си от 1 месец продължих да работя все така отдадено и съвестно, все едно, че никога няма да напускам. До последния възможен момент. Свърших и довърших всичко, което ми бе дадено да свърша, че и отгоре. Доколкото ми разрешиха се опитах да помогна на човека, когото започнаха да обучават, за да поеме моите задължения. И до днес го насърчавам да ме пита, ако счита, че мога да помогна с нещо. Обещах съдействие, ако е нужно, относно поддържането на малката база с данни, която измислих в началото, за да ми е по-лесна работата и която през последните години се превърна във верен помощник и незаменим инструмент при работата на всички в отдела.
В последния си работен ден, който беше и последния работен ден за годината, работих до последно. Свърших всичко, което имаше да се свърши, подредих де що намерих изоставени документи и т.н. Едва след 17 ч. (края на работния ден) започнах да си събирам нещата, с разрешение от шефа. Подредих всичко в кашони, които вдигнах върху един шкаф, за да не пречат на човека, който щеше да седне на моето бюро. Помолих чистачката да почисти основно работното място, защото там ще има нов човек. Избърсах изпразнените шкафове. Подредих материалите (химикали, маркери, моливи и т.н.) и си оставих на бюрото, заедно с ключовете от шкафа. Оставих всичко така, че на следващия работен ден човекът, който ще седне там, просто да дойде, да си донесе нещата и да почне работа. Пуснах си Out of office assistant на e-mail-a, в случай, че на новото място няма осигурен компютър за мен, а междувременно получа служебно писмо.
Разказвам всичко това толкова подробно, защото искам да покажа разбирането си за нещата. И ето какво ме накара да го напиша.
В друг отдел се обявява, че ще напуска колежка. Тя започва да закъснява през ден, да отсъства по половин ден, а когато все пак се яви на работа, се занимава основно със събиране на вещите си… Работата й изостава и се налага другите да поемат тежестта й. За последните 8 работни дни си взема отпуска… А последния ден, в който е на работа, си тръгва в 15.30 ч.
Дразня се много от хора, които са некоректни. Естествено, и аз имам своите недостатъци и грешки, но винаги се старая да бъда коректна и съвестна. Особено в работата. Защото хората си плащат, за да им свършим работата. И ние трябва да я свършим по най-добрия начин, защото те ни плащат. От друга страна, когато АЗ си плащам, очаквам същото. Очаквам да ме обслужат добре и ако това не стане, често искам книгата за оплаквания или желая да разговарям с управителя. Мисля, че ако повече хора реаригат така, нещата ще се променят. За добро.