Chemical Brothers - Hey Boy Hey Girl
В ранните ми студентски години направо издивявах на тази песен. А когато видях и клипа просто дълго време мигах на парцали. Представете си едно странно същество, облечено предимно в черно, с обица на носа, което се извива в някакви безумни форми и лицето му не се вижда от развяващата се коса, изпраднало в някакъв транс, е, може би донякъде това описва състоянието на духа ми (донякъде май и вида ми), когато чувах тази песен. Интересното е, че нямам спомен кога за пръв път съм я чула, но най-ярко я свързвам с едно безрадостно събитие, на което се опитах да самоубедя себе си, че имам настоение и че не съм чак такава самотна загубенячка, каквато очевидно бях (неуспешно, разбира се). Ключовата дума е “скелети”, различност и самота, и ако си намерите клипа, ще разберете защо 