Пътуване с влак (БДЖ) + парно = ?!?
Наскоро (тази и миналата седмица) пътувахме с нощен влак… Тези откачалки от БДЖ бяха пуснали парното и в двете посоки. Cool, ще кажете вие. Е да, ама не…
Ако не сте се возили с влак в България (извън линията София-Пловдив, където в някои влакове има вагон за инвалиди и човек може да ползва тоалетната по предназначение, без да повърне от ужас… всъщност би могло и други подобни “културни” линии да има, но на мен не са ми се случвали още…), пожелавам ви да не ви се налага. Както някой се беше изразил по темата, “достатъчно е да прекараш 5 минути във влака, за да усетиш по себе си специфичната БДЖ лепкавост”. Това чувство на мръсотия е неописуемо и никакви мокри кърпички, дезодоранти или каквото там имате под ръка не могат да го притъпят. Но да се върнем на парното.
Има два начина да се пътува през зимата във влак (български влак на БДЖ):
1. навлечен с всичките си дрехи, вкл. шапка и ръкавици (= парното не работи).
2. по потник (= парното работи).
Парното във влака, Драги ми Смехурко, се усеща, с извинение, под задника. Някой малоумник (който със сигурност не се вози във влак, а само го проектира) е решил, че най-ефективно е кожените седалки просто да се нагорещяват до степен, че нещастният БДЖ потребител (а.к.а. пътник) да не може да стои седнал, защото буквално му пари на задника! За да се спре парното трябва да се обиколи влака и да се намери милозлив кондуктор, който да се навие, защото “казано ни е да пускаме парното. А ако го спрем, може някой да се оплаче после, че не е било пуснато…”. А, да, и ефектът от спирането на парното се усеща след минимум 30 минути (”да се охлади системата, бе, момиче, то да не става току-така”).
ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ 