UNDO B-day
Еми тъпо се получи. Поканиха ни на рожден ден. ОК. Супер даже. Откога не сме се виждали с други хора. Обикаляхме 2 часа, докато измислим подарък - страхотно беше, защото си купихме и книги [за нас си]. Уговорки, срещи и т.н. Къде ще бъде? Ми, у едисикого. Ми добре, айде, до довечера. А тоз, едисикого-то, ний не го познаваме. И събираме се на определеното място, строй се, преброй се, всички сме тука, айди да тръгваме. И тръгваме, то апартаментчето на 3 минути пеш. И звъним, такова, отваря въпросния едикойси… И вътре пълно с народ. Като влязохме и ние и нямаше място в коридора да се обърнеш. Викам си, брей, таз’ рожденичка колко много познати има, та чак на части си ги “докарва”, а то… Те повечето гости я общи, я на домакина - той човекът и той имал рожден ден… Срам. В земята потънахме. Ми да бяхте ни казали барем, поне една бутилка вино да донесем на човека, може ли такова нещо, шушнем притеснено… Айде, няма нужда, хилят се останалите. Постояхме-постояхме, а мен ме срам, неудобно ми, те хората се познават, приказват си, ние си стоим тихо в ъгъла, чак забележка ни направила, че стоим баш там, та се преместихме малко покрай другите гости. Голям срам брахме, ей!