Какво ми става…
Какво ми става, damn it… Тоз крокодил ми влезе в главата и няма излизане. Ще откача. Не стига другото, ами и имах тъпотата да се изтърва с един коментар в блога му, па той взе, че се поинтересува защо съм си направила грешния извод, че е разкошен. Има един лаф “За тебе - лъжа, за мене - истина”. Това е всичко. Всеки усеща нещата различно. Може би защото си имам един чудесен мъж, но някак си ми липсва неговата коса. Не е смешно. Никак даже. Като се подстриже и обръсне съвсем дечко изглежда (млад искам да кажа). Пуста моя кратуна, дето се зазяпва из дългите коси. Ама отвътре ми идва… А моичкият си е имал и той коса. Ама я “отказал” даже преди да се запознаем още и сега упорито не търпи повече от сантиметър… Цял сантиметър - неееее, много е дълга…. А тези дни случайно ровейки се ми попадна галерия снимки на този с косата (да не се бърка с известен герой на Тери Пратчет, чиято внучка се казва Сюзън). Е няма такава стая, копеле. Точно както си я представях, точно толкова “подредена” се и оказа. Напомня ми на… не, обещала си бях повече да не мисля никога за него, нито да му пиша и т.н., изтрих де що имам координат’… Ама и неговата стая беше… Мамка му и прасе. Къде ми се обърка всичко покрай празниците, когато имам повече време за мислене… Не ща да виждам и да чувам ни крокодили, ни коси, ни танци (… а в тази същата галерия ми попадна танцЪТ с главно Т и със звук… Е няма такъв танц, няма такава коса…). На всичко отгоре Firefox-ът има собствено мение за живота и света напоследък… Като екстра ту има, ту няма зачистващи програми, а на ръка не съм особено веща да “почистя” след човъркането си…
МИШКА, АКО ЧЕТЕШ ТУК И НЕ МИ КАЗВАШ, ПО-ДОБРЕ МИ КАЖИ!!!