Не может б(ъй)т… (опулено човече)
Вчера в трамвая се сблъсках с нещо толкова странно, че в първия момент не можах да повярвам… Както обикновено нямаше свободни места за сядане… какви ти места за сядане в 17.05 ч. - обичайната тъпканица… така че просто извадих книгата, намерих къде да се облегна и се зачетох. Понеже исках да съм близо от отворен прозорец, се надвесих над някаква жена, която беше седнала… В един миг за секунда отклоних поглед от книгата и изпаднах в шок. Нали си представихте позицията: жената е седнала, а аз съм права до нея и главата й ми е „под носа”. Моли Божке, Света Дево Марийо и каквото там се казва: честна дума, тази жена имаше въшки. Гадинките не видях, но имаше толкова много гниди, че се виждаха с просто око. Ужасно много. По 10 на косъм, примерно. Ужасяващо и гнусно. Сепнах се и панически мръднах (исках да избягам, но нямаше накъде) колкото може по-далеч от жената. После крадешком я огледах. На средна възраст, да кажем 40-45 години, чисто и прилично облечена (спортно), косата й – боядисана в червено със закачлива фибичка, тъмни очила…. Тази жена имаше МНОГО гниди в косата…. Нямам думи, честно ви казвам, нямам една дума даже…