… I wish life had an “Undo” button…

Не са подредени по никакъв ред. Просто така ги разбърка програмата (на shuffle е)… С извинения за правописните грешки!!!

* Ваше благородие (Песни нашего века) –> има много мъдри слова тук, ако можех да разбера повече… На кого тьi добрая - на кого - иначе…

* Вечер бродит (Песни нашего века)

* Океан Елзи ([е-оборотное]лзи) - Вулиця - много странна песен, на мен ми прилича по-скоро да е изпята на сръбски език (не съм специалист)

* Хромой король (Песни нашего века) –> весела песничка, но от кой ли филм беше..???

* Отважньiи капитан (Песни нашего века)

* БИ 2 - Еще не вечер

* Ночная дорога (Песни нашего века) –> има една много мъдра мисъл: Дороги трудньiй, но хуже без дорог…

* Бригада (Remix)

* А все кончается (Песни нашего века)

* Вершина (Песни нашего века)

* Песенка о собачке Тябе (Песни нашего века)

* Томас - Командор

* Какой болшой ветер (Песни нашего века)

* В. Бутусов - Берег

* На болшом каретном (Песни нашего века)

* БИ 2 - Сокол

* БИ 2 - Волки (абе нещо много животни станаха)

* Снег (Песни нашего века)

* Атлантъi (Песни нашего века) –> Когато за първи път я чух,ЧУХ текста (towa ми се случва изключително рядко) и се разревах. Чаках трамвай на спирката на Попа на път за работа и започна тази песен и просто се разревах както си бях със слушалките в ушите, какво ли са си помислили хората… нямах сили (а и няма къде) да се скрия и просто си поревах и влязох така в трамвая… Почувствах се малка, дребна, безполезна, с нищожни проблеми (бягат ми думите, няколко секунди търсих думата “нищожен” в кратуната си…. това гадене и тоз крокодил съвсем ще ме довършат…)

* Наутилус Помпилус - Негодяй и ангел (напомниха ми за филма “Брат”)

П.С. Не знам какво ми стана днес…

? Може би облекчението, че в крайна сметка работната година приключи много добре (успешно, с въртящо се кълбо (рядкост напоследък), без забатачени досиета - поне за мен лично, всичко изрядно до край, че даже шефката ни пусна в 16.30 - не повярвах на ушите си).

? Може би невероятното съчетание от зверски главобол въпреки тежките дроги, с които се натъпках днес + невероятно гадене, което продължава много упорито напоследък (ама предимно вечер). Не, не мисля, че съм бременна, благодаря. Аман от недискретни хора, бре, то да не си сподели човек. В тази връзка не мога да разбера как уж културни и интелигентни хора могат да те питат “право, куме, в очи” дали си бременна и кога ще имаш дете - за мен това са свръх интимни детайли, любопитството за които ми е трудно да простя дори на най-близките си роднини… Пък и то не става по поръчка- някъде четох, че дори да уцелиш 8-часовият (!!!) благоприятен момент, шансът е 1:4. Е как може тогава да има нежелани бременности не мога да разбера. Но аз се отнесох…

? Може би просто главата ми се запали от всякакви объркани мисли и опити да се разбера…

? Може би от отчаяното обаждане на близка приятелка, която изглежда има сериозен личен проблем и се чуди какво да прави…

? А може би просто вече ми е изгърмял някой бушон, а?, време беше…

? Или просто съм тотално облъчена. От компютри, от телевизори, от телефони, от малоумници…

Тази песен напоследък чух няколко пъти и все се опитвах да отгадая/запомня името й, но така и не успях. Докато наскоро не гледах един епизод от филма “Ghost Whisperer” (http://www.imdb.com/title/tt0460644/), който започваше с концерт на някаква група, която след секунда се оказа, че пее въпросната песен. WOW! Гледах, слушах и накрая видях името на групата (май беше на някакъв плакат или барабан), а и те си го казаха (дали са си платили за реклама?). Е, предвид името на песента лесно я познах Интересна беше реакцията на мъжа ми, когато му я пуснах. Първо ме изгледа суууупер странно, може би заради “припева” (?) –> по слух:

Pain. Without love.

Pain. I can`t get enough.

Pain. I like it rough.

`Cause I’d rather feel pain

Than nothing at all.

А може би защото по-късно презрително заяви, че е “стара” (и какво от това???)…

Пет минути и дванадесет секунди настървение и ритъм, които изкарват всичко зверско в мен наяве. Под звука на тази песен съм готова да стана, да дойда и да направя всичко. Надъхва ме невероятно. За съжаление по-често ме обхваща желанието да стана и да убия някого (трудно сдържам гнева си от човешка простотия и от безумна простотия (а.к.а. чалга)). По принцип мисля, че изглеждам обикновена, но понякога в мен се събуждат такива чувства, такова искрено животинско желание да се разправя с човешката простотия във всичките й форми по най-простия и елементарен начин на света: до стената и пушката, че не мога да се сдържам да стоя на едно място, честна дума. Или какъвто метод за умъртвяване е под ръка в момента. Пазете се. По принцип търпя дълго, но в един момент чашата прелива, малкото камъче обръща колата и тогава не ви се иска да сте пред очите ми. Не ме интересува дали сте надънили ужасната си музика в съседния апартамент. Дали сте се опитали да ме сгазите, защото пресичам на зелено, а вие бързате и не ви се чака да ви светне на вас зеленото. Дали сте незаинтересовани хора, на които се опитвам да дам парите си, за да ми продадат нещо в замяна, а вместо това си бъркате в носа и зяпате през прозореца. Дали не разрешавате да се отвори прозореца в стаята/автобуса/влака, за да влезе малко въздух и да излезе вашата воня. Дали сте некомпетентен човек, който е там, където е, заради подмазвачество и “връзки”. И още милион неща. Пазете се от ядосаните млади хора, защото някой ден това наистина ще ви струва много. Ето, пак ми подейства така

В ранните ми студентски години направо издивявах на тази песен. А когато видях и клипа просто дълго време мигах на парцали. Представете си едно странно същество, облечено предимно в черно, с обица на носа, което се извива в някакви безумни форми и лицето му не се вижда от развяващата се коса, изпраднало в някакъв транс, е, може би донякъде това описва състоянието на духа ми (донякъде май и вида ми), когато чувах тази песен. Интересното е, че нямам спомен кога за пръв път съм я чула, но най-ярко я свързвам с едно безрадостно събитие, на което се опитах да самоубедя себе си, че имам настоение и че не съм чак такава самотна загубенячка, каквато очевидно бях (неуспешно, разбира се). Ключовата дума е “скелети”, различност и самота, и ако си намерите клипа, ще разберете защо

Много “мека” и приятна песен на тази странна група. За времето си бях впечатлена и от клипа. За съжаление от няколко години нямам къде да гледам клипове на песни и понякога това много ми липсва, но какво да се прави.