… I wish life had an “Undo” button…

Всичко започна от триредовото съобщение в Капитал Лайт (Light) в рубриката за предложения, прочетено сутринта на 15.12.2007 г., невероятната събота = работен ден:

Да чуете

Орган в катедрала

Една уникална възможност да чуете Бах, Сен-Сан, Шопен и други в изпълнение на полския проф. Анджей Хорошински. Автентичното преживяване ще се случи в катедралата “Свети Юзеф” на 17 декември, понеделник.

Катедралата “Свети Юзеф” се намира на ул. Княз Борис 146, София. Входът за концерта е свободен.

***

Това чудо (катедралата) се намира още по-точно на изхода на метрото на спирка Сердика, но не на пл. Света Неделя, а на другия край (посока Пиротска). Освен това е на 5 минути от работа. Порових се - оказа се, че концертът е от 19 ч. Писах СМС на Стефан, той е страшен фен на органовата музика, споделих и с колежките на работа. Навих мъжОто. За съжаление на него му се наложи да вземе смяна в понеделник. Повечето колежки намериха разнообразни извинения: студено е, късно е, какво ще правя до 19 ч. (WTF!?!?!?!) В крайна сметка останахме аз и Стефан (който “доведе” и свой приятел) и една от колежките (която предупреди, че ще закъснее и нямаше как да й запазим място).

Относно името на катедралата, да уточня, че на табелите отвън и в сградата пише “ЙОСИФ”. В интернет се откриха по-особени варианти (виж долу). От улицата се влиза в ОГРОМНА - не знам колко метра - зала - тя е висока колкото цялата сграда, т.е. един етаж и балкон, но балконът е само “над” 1/3 от пода, ако ме разбирате. Основната част на залата е просто бяла и огромна. Все едно вчера е свършил ремонтът.

Залата се напълни към 18.55 ч. Имаше и правостоящи. Аз бях отпред още от 17.50 ч., защото си мислехме, че половин София ще се събере на този концерт и няма да има места. Към 18.30 ч. дойде приятелят на Стефан и влязохме. Дълго се оглеждахме за органа, едно момче (с дънки и суичър, но изглеждаше и се държеше като нещо подобно на портиер??? вкл. няколко пъти се качи на балкона) ни обясни, че органът е на балкона, а публиката се очаква да е на основния етаж.

Седнахме на третия ред, така се прецени, че най-добре ще се чува (бяха приведени и научни обосновки). По столовете имаше програма. Малко се разочаровах, че не беше споменато ВЪРХОВНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ ЗА ОРГАН ЗА МЕН -Токата и Фуга в Ре минор на Бах. Приложила съм програмата долу (изкопирана е от интернет от концерт в друг град, но разликите са минимални).

Залата се понапълваше. Предимно възрастни хора. Кашлящи, недоокъпани, шумолящи с тобрички, изтърващи 10 литровата бутилка за минерална вода (!!!), може би щяха да си напълнят вода от Банята след концерта… Неприятно.

Точно в 19 ч. излезе един … как се казва… беше с черно расо с качулка като по филмите, привързано на кръста в бяло въже (!!!), светло руса коса и прочете кратко скромно слово с много приятен акцент, старателно и без никакви грешки. Последните му думи бяха да съпреживяваме музиката

Стефан ни предупреди, че обявеното за първо произведение (Паскалия в До Минор) започва доста внезапно и поради това се зарадва на словото, защото ако веднага започнела тази музика можело да е много стресиращо. Каква беше изненадата ми, когато прозвуча ВЪРХОВНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ ЗА ОРГАН ЗА МЕН - просто разкош. Нататък се следваше програмата (само първото произведение беше подмемено). Музиката беше приятна и интересна. Колкото и да се старах (затварях очи и т.н.), не можах да не се дразня на селското поведение на част от слушателите, споменато по-горе. С усилие на волята си наложих да не направя забележка някому.

След края на музиката професорът слезе от балкона, някаква госпожа (от полския институт???) произнесе реч на полски и му поднесе букет. Професорът произнесе и той кратичка реч (част от нея се разбра - България, здраве и т.н.). Стефан и колежката взеха автограф от него. Аз споменах, че ме е срам и колежката благородно взе автограф и ми го подари (съименички сме). Поизпратихме се в зимната нощ и ето ме у дома, спомняйки с прекрасни чувства за тази приятна вечер. Колко е добре понякога да намерим малко време за себе си, нали?

(Цялото съобщение от различни сайтове:)

14.12.2007 10:18, София, БТА

Проф. Анджей Хорошински ще изнесе органов рецитал на 17 декември от 19.00 ч. в катедралата “Св. Юзеф” на ул. “Княз Борис Първи” 146. В програмата са творби на Бах, Клерамбо, Вивалди, Сен-Санс, Шопен, Карол Шимановски, Мечислав Сужински. Входът е безплатен, съобщиха организаторите от Полския институт в София.

Анджей Хорошински - органист, композитор и преподавател, е завършил с отличие Музикалната академия във Варшава. Изнася концерти в почти всички европейски страни, в Израел, САЩ, Канада, Япония. Свири в реномирани зали като Националната филхармония във Варшава, Koncerthuset в Стокхолм, катедралата “Нотр Дам” в Париж, King s College Chappel в Кеймбридж, аулата “Павел Шести” във Ватикана, катедралата “Св. Патрик” в Ню Йорк.

Автор е на концерт за орган и оркестър, на камерна, органова, хорова и филмова музика, на транскрипции на оркестрови творби за орган. Води майсторски класове в много европейски страни, в САЩ, Япония, Южна Корея и Израел. Член е на журито на органови конкурси във Франция, Германия и Полша.

Музикантът е консултант и автор на множество проекти в областта на строителството на органи в Полша. На 17 декември 2007 г. (понеделник) от 19 ч. в Катедралата “Свети Юзеф” (ул. “Княз Борис” І № 146) ще се проведе органов рецитал на проф. Анджей Хорошински със съдействието на Полски институт.

В програмата са включени творби на Бах, Клерамбо, Вивалди, Сен-Санс, Шопен, Карол Шимановски, Мечислав Сужински.

Анджей Хорошински - органист, композитор, преподавател. Завършва с отличие Музикалната академия във Варшава. Изнася концерти в почти всички европейски страни, Израел, САЩ, Канада, Япония. Свири в такива реномирани зали като Националната филхармония във Варшава, Koncerthuset в Стокхолм, Катедралата Нотр Дам в Париж, King’s College Chappel в Кеймбридж, Aулата “Павел VІ” във Ватикана, Kaтедралата Св. Патрик в Ню Йорк. Автор на концерт за орган и оркестър, камерна, органова, хорова и филмова музика, на редица авторски транскрипции на оркестрови творби за орган. Консултант и автор на множество проекти в областта на строителството на органи в Полша. Ръководи майсторски класове в много европейски страни, САЩ, Япония, Южна Корея и Израел. Член на журито на органови конкурси във Франция, Германия и Полша.
***

Вход свободен

КОНЦЕРТ НА ПРОФ. АНДЖЕЙ ХОРОШИНСКИ /ПОЛША/
Коледен фестивал на органовата музика

Програмата за концерта на АНДЖЕЙ ХОРОШИНСКИ:

Йохан Себастиан Бах /1685-1750 г./ - „Пасакалия” в c moll /BWV 582/ –> Но изсвири (УРА!!!) Токата и Фуга в Ре Минор

Луи-Никола Клерамбо /1676-1749 г./ - „Сюита на втория тон”

Антонио Вивалди /1678-1742 г./ - “Пролет” из цикъла „Четирите годишни времена”, транскрипция за орган – АНДЖЕЙ ХОРОШИНСКИ

Камий Сен-Санс /1835-1921 г./ – „Траурен танц” (Танц на мъртвите) , транскрипция за орган –АНДЖЕЙ ХОРОШИНСКИ

Фридерик Шопен /1810-1849 г./ - „Ноктюрно” es dur opus 9, № 2, „Етюд” es moll opus10, № 6

Карол Шимановски /1882-1937 г./ - „Етюд” в b moll

Мечислав Сужински /1866-1924 г./ – „Вариации на тема „Свети Боже”

Шефът влезе с един наръч РАЗКОШНИ тъмночервени рози. Подари на всяка от нас. Знаех си, че е кавалер По-късно мина по-шефа, той ни подари карамфили. В кафенето (а в Русе се казва “барче” или по-точно “барчи”) ми подариха нарцис. Една колежка ми подари разкошно лале. Въобще получих толкова внимание само на работа!

А после шефът ни пусна по-рано!!! Малко, но от сърце - достатъчно, за да изпреварим задръстванията. За щастие успях да убедя мъжа ми още вчера да не харчи луди пари за цветя, че леко сме във финансова дупка (засрамено човече). Все пак получих разкошна жълта роза за 14-ти февруари, стига ми. Прекарахме чудесно, защото той предвидливо беше взел малка глезотийка - пиле на грил и шоколад - екстра фин на Своге, препоръчвам го - намира се и за по 1.10 лв., а е МНОГО добър. Гледахме Д-р Хаус, напоследък се влюбих в този филм. Изкарахме много приятно, но, уви, за малко, защото той замина за работа. Чудя се като почнем да работим в една часова зона дали ще се разбираме по-различно? Ако ми дойде вдъхновението да пиша, тук или другаде, обикновено това става, когато съм сама. Някои пъти просто се изливам, просто редя мисли една след друга, за да изпразня главата си от напрежението. И накрая се оказва, че съм изписала стотици буквички на светлинни години от това, което ми се е искало да кажа в началото. Не зная дали ви се е случвало, но понякога, както си вървя, и започвам да си съчинявам какво да пиша. За съжаление нямам лаптоп или нещо подобно и затова повечето ми неща остават в главата ми - горката ми кратуна Може би трябва да се опитам да пиша на хартия, да си нося тефтер в джоба или нещо подобно.

Все пак честит празник на всички майки. И на моята също…

А сега ще се опитам да вмъкна една картинка от сайта wp.li.ru, надявам се не потъпквам нечии права с това. Ако не стане, здраве.

Ще се опитам да сложа тук една снимка.

Създадох тази категория, за да пиша и хубави неща в този blog :P  Това са неща, които ме разведряват, които ми доставят удоволствие, които ми харесват, които ми помагат да преживея някой особено ш*** ден. Ето някои от тях:

• калинки: у дома има купища [дървени] калинки къде ли не: по саксиите [имаме цели 3 цветя, сега се опитваме да завъдим здравец], по календара, по рафтовете за книги, имам златна калинка на врата си, ключодържателят ми е калинка “плюшена”, на работа също имам поне 2.  Освен, че са много симпатични, мисля, че носят късмет. Поне на мен
•  сок от моркови: обичам много сок от моркови дъъъъълго преди да стане “масова мания”. От време на време ми се случва нещо, което харесвам, да стане post factum “масово явление” и това много ме дразни - не желая някой да си помисли, че правя/имам/нося нещо само защото е модно. Сватбените ми обувки си купих много трудно, след няколкоседмично търсене ги видях на една витрина от трамвая и така. На следващата година се оказа, че са върха на модата
• зелени дървета, листа, паркове [да имам книга и да седна да си чета]
• шоколад
• хапче за глава - see “lighten”
• жълти чорапи - получи се малко като с обувките. Когато за първи път се разхождах из Русе с навити крачоли на дънките и яркожълти чорапи, ме гледаха като че съм някакво полезно изкопаемо, а сега това си е една най-обикновена гледка.
• книги - хубава книга, ммммм, разкош.
• едно спокойно мързеливо съботно пазаруване в голям магазин, където може да си се моткаш колкото си искаш и т.н. мисля, че някъде преди вече писах по темата. Ако успея, ще опитам да сложа link http://maria.bloghub.org/2006/04/30/undo-shopping-for-the-weekend/. Ако не - sorry.
• лек приятен филм, музика
• да намеря нещо, което съм търсила от дълго време [например когато намерих музиката от филма "Гостенка от бъдещето" и си я пуснах, плаках със сълзи. Когато открих "Фантазия" от 1940 година чувството също беше доста силно.]

За днес - толкова. Пак ще пиша.

П.С. Мъжа не го включвам изрично, защото мисля, че това се подразбира от само себе си :)