… I wish life had an “Undo” button…

Такъв ужас не съм преживявала… Няма да говоря колко много багаж се оказа, че имаме… Да са живи и здрави приятелите, които се събраха и ни помогнаха. Но да почна по реда.

В петък, 10.10.2008, бях отпуска, за да опаковаме багажа. Справихме се приблизително добре, макар и с доста нерви и усилия. На обед се срещнахме с хазяина, който ни даде ключ за входа и за самата квартира.

В събота 9 ч. бяхме в квартирата. Опразнена изглеждаше още по-мизерно. Дойде майка заедно с жената, която тя ни “подари” (подари ни жена за 1 ден, която да попочисти. Тя жената по-скоро замаза, ама все помощ си е), както и баба ми, която беше на гости на майка. Дружно събрахме по-големите боклуци и оставихме жената да си чисти на спокойствие. Какво ли не изхвърлихме… Имаше доста оставен багаж, като се почне от… тавичка с недоядена храна на печката, козметика, снимки, Библия и какви ли не боклуци… Излязохме, разходихме се набързо от едната страна на квартала, купихме някои вещи от първа необходимост от Билла (метла, тоалетна хартия и т.н.), оставихме ги и се прибрахме в старата квартира. Доприбрахме каквото имаше за опаковане и зачакахме неделята.

В неделя сутринта мъж ми взе служебната кола-баничарка и направихме един курс сутринта. После починахме малко, доопаковахме каквото имаше дреболии и към 13 ч. започнаха да идат помагачите. Събраха се всичко 3 коли и успяхме да напъхаме почти всичко, останаха ТВ, компютъра и седалките на едната кола (да има повече място) Разтоварихме някак си и с едната кола се върнаха за останалия багаж, а ние останахме в новата квартира. Междувременно дойдоха хазяите, платихме наема и депозита, а те ме заведоха до Домко, за да избера песиални тапети за банята (!!!), която спешно се нуждае от ремонт и е бяхме разбрали да се ремонтира за сметка на наема. По-късно се оказа, че не е ясно дали ще стане с тапети, та хората обещаха да доведат майстор, който да ни консултира. Когато се събра целия багаж, тръгнахме с всички коли към Края на вселената да черпим помагачите. Ние отидохме после да върнем служебната кола и взехме автобус до Вселената, където ни чакаха останалите. В автобуса стана голям проблем, защото аз забравих, че вече имам карта само за метрото (картата за цялата градска мрежа отиде при мъжа, защото ще му е нужна за ходене до работа - ще сменя поне 3 транспорта!!!) и въобще не ми хрумна да си продупча билет, а имах, На баба Яга ни провери конртола и се установи това нещо. И ни свалиха на зала Христо Ботев. Мъж ми взе да се разправя с контрольора, а на мен изведнъж ми стана много зле от цялата тази тъпотия и в един момент се хванах за корема. В този момент контрольорът ме загледа и каза “Госпожо, бременна ли сте?”, при което аз още повече се притесних и ми прилоша и седнах на една пейка и просто се разревах. Той се притесни и се омете, а аз здраво си поревах.

После хапнахме във Вселената и накрая дори се намери кой да ни хвърли с колата до спирката на метрото. Някак разчитихме място за матрака, инсталирахме ТВ и легнахме да спим… Сънувах кошмари, и мъж ми - и той….

Е, от понеделник до петък няма да описвам подробно, но с две думи беше истински кошмар. ставане в 6 (аз) и 7 (той), плюене на ръцете и така до вечерта… Обикаляне по магазини за части, установяване с ужас, че тази квартира не е ремонтирана сигурно откак е построена, че частите са нестандартни и дори вече не се произвеждат…. Че контактите са свързвани последователно, а не успоредно, че почти всички са отворени, със стърчащи жици, вкл. този до банята!!!, че печката (която изхвърлихме) е вързана директно в контакта, че вратичките на секциите са счупени (е, поне не всички) и т.н. и т.н. Майка удари голямо рамо с разнасяне с колата до магазини за покупки, с намиране на окачалки за пердета, на самите пердета, на идеи, на окачалка за закачалки (нямаше такава в гардероба!!!) и какво ли още не. Успявахме да хапнем 2 пъти на ден каквото има в близкия магазин и вечер като пребити…. Изпрах и изгладих поне 10 перални…. Ших възглавници на фотьойли, търках шкафове, балатум на ръка (не целия), плочки в банята на 4 крака (добре, че има само на пода) и т.н. и т.н.

Вчера късно следобед нещата вече си подойдоха леко на мястото. Мъж ми беше на работа (започва 5 поредни нощни, ужас)… Днес дори готвих…

Останаха някои по-дребни неща, но като цяло мястото е вече обитаемо.

Какво ми става, damn it… Тоз крокодил ми влезе в главата и няма излизане. Ще откача. Не стига другото, ами и имах тъпотата да се изтърва с един коментар в блога му, па той взе, че се поинтересува защо съм си направила грешния извод, че е разкошен. Има един лаф “За тебе - лъжа, за мене - истина”. Това е всичко. Всеки усеща нещата различно. Може би защото си имам един чудесен мъж, но някак си ми липсва неговата коса. Не е смешно. Никак даже. Като се подстриже и обръсне съвсем дечко изглежда (млад искам да кажа). Пуста моя кратуна, дето се зазяпва из дългите коси. Ама отвътре ми идва… А моичкият си е имал и той коса. Ама я “отказал” даже преди да се запознаем още и сега упорито не търпи повече от сантиметър… Цял сантиметър - неееее, много е дълга…. А тези дни случайно ровейки се ми попадна галерия снимки на този с косата (да не се бърка с известен герой на Тери Пратчет, чиято внучка се казва Сюзън). Е няма такава стая, копеле. Точно както си я представях, точно толкова “подредена” се и оказа. Напомня ми на… не, обещала си бях повече да не мисля никога за него, нито да му пиша и т.н., изтрих де що имам координат’… Ама и неговата стая беше… Мамка му и прасе. Къде ми се обърка всичко покрай празниците, когато имам повече време за мислене… Не ща да виждам и да чувам ни крокодили, ни коси, ни танци (… а в тази същата галерия ми попадна танцЪТ с главно Т и със звук… Е няма такъв танц, няма такава коса…). На всичко отгоре Firefox-ът има собствено мение за живота и света напоследък… Като екстра ту има, ту няма зачистващи програми, а на ръка не съм особено веща да “почистя” след човъркането си…
МИШКА, АКО ЧЕТЕШ ТУК И НЕ МИ КАЗВАШ, ПО-ДОБРЕ МИ КАЖИ!!!

Та значи светнах се за таз благинка, Google Reader, от блога на Еленко Еленков (http://www.eenk.com/?p=1505) Да не чуе шефката, ама таз джвъчка позволява на работа да си преглеждам около 80 % от блоговете - имаме филтър WEB SENSE или нещо подобно и тва чудо не дава да се отварят някои сайтове. Повечето блогове, например. Форуми. Сайт за web e-mail - о.к., защитаваме информацията. Сайт за търсене на работа - о.к. Съгласна съм. Ама някои сайтове не е ясно защо се филтрират. Та някой път се виждат снимките през Google Reader-а, някой път - не. Като цяло върши работа голяма, защото се отделя иглата от сламата и се дочита на спокойствие в къщи. Относно иглите и сламите, наскоро чух невероятно решение на задачката. Ами запалва се копата (купата???) сено и остава иглата… Да се таковам в конвенционалното мислене!!! Ако има конкурс за най-праволинейно мислещ човек, то аз ще съм на едноцифрено място, сигурна съм.

Та преглеждам си нещата днес и едва дочаках да се прибера, защото, естествено, жадувах да видя прословутия “танц на пияния и изпаднал крокодил”

Е нямам думи! Гледах няколко пъти, а ако случайно имаше звук, цена нямаше да има това клипче… Влюбих се направо. С мъка си спомних времето, в което косата ми си беше прилично дълга… Ама такава никога не е била… Уф, как можа да ми се падне мъж, който ходи без коса

Наскоро (тази и миналата седмица) пътувахме с нощен влак… Тези откачалки от БДЖ бяха пуснали парното и в двете посоки. Cool, ще кажете вие. Е да, ама не…

Ако не сте се возили с влак в България (извън линията София-Пловдив, където в някои влакове има вагон за инвалиди и човек може да ползва тоалетната по предназначение, без да повърне от ужас… всъщност би могло и други подобни “културни” линии да има, но на мен не са ми се случвали още…), пожелавам ви да не ви се налага. Както някой се беше изразил по темата, “достатъчно е да прекараш 5 минути във влака, за да усетиш по себе си специфичната БДЖ лепкавост”. Това чувство на мръсотия е неописуемо и никакви мокри кърпички, дезодоранти или каквото там имате под ръка не могат да го притъпят. Но да се върнем на парното.

Има два начина да се пътува през зимата във влак (български влак на БДЖ):

1. навлечен с всичките си дрехи, вкл. шапка и ръкавици (= парното не работи).

2. по потник (= парното работи).

 Парното във влака, Драги ми Смехурко, се усеща, с извинение, под задника. Някой малоумник (който със сигурност не се вози във влак, а само го проектира) е решил, че най-ефективно е кожените седалки просто да се нагорещяват до степен, че нещастният БДЖ потребител (а.к.а. пътник) да не може да стои седнал, защото буквално му пари на задника! За да се спре парното трябва да се обиколи влака и да се намери милозлив кондуктор, който да се навие, защото “казано ни е да пускаме парното. А ако го спрем, може някой да се оплаче после, че не е било пуснато…”. А, да, и ефектът от спирането на парното се усеща след минимум 30 минути (”да се охлади системата, бе, момиче, то да не става току-така”).

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ

Наистина, така каза! А аз, патката му с патка, така се смутих, че сигурно ми е проличало L Днес отново се засякохме с „моя” сляп, когото изпращам от спирката на 94 на Попа до спирката на трамвая пак на Попа (в посока Славейков). Както повечето пъти напоследък, беше с момиче – и то сляпо – може би жена му? Слепецът ме заговори веднага, много комуникативен, аз лично сигурно бих мълчала като пън в подобна ситуация. За едната минута път успяхме да се порадваме на идващите четири почивни дни и прочие житейски дреболии. Даже ме попита кой трамвай чакам (защото те преди чакаха 12-та, но сега, с „невероятния” експеримент* на СКГТ, чакат 10-та) и като казах „Ами който дойде…”, ме побутнаха да се кача на току-що спрелия на спирката – да не си губя времето. Може би по-добре, че се качих. Защото в ситуации като тези от една страна умирам от ужас дали ако аз ослепея някой ден, ще има кой да ме хване за ръката и да ме заведе до спирката и да ми каже след колко минути ще ми дойде трамвая. От друга страна на много места съм чела, че слепите, както и хората с други проблеми, т. нар. „инвалиди”, не желаят съчувствие. И в този смисъл чак не знам какво да кажа, освен нещо за времето, примерно. „Какъв разкошен изгрев днес” не върви, нали се сещаш… В ужаса си да намеря баланса в поведението в подобни ситуации първите пъри просто го подхващах под ръка и бодро се провиквах „Вие бяхте към спирката на трамвая, нали?” и след утвърдителния отговор мълчаливо го отвеждах. Устата ми някак се слепваше и не смееше да проговори думица. Сигурно човекът не е изпадал един и два пъти в подобни ситуации, та с невинни въпросчета успя да „пречупи” донякъде моя смут. Чудя се дали да не се представя следващия път? Да се запознаем, като истински хора. 

———

* Относно проклетите експерименти на СКГТ, мисля, че е редно който предлага експеримента, да го ползва. Ама не да пътува с колата по същия маршрут, а действително да ползва определения трамвай, тролей или автобус. Убедена съм, че качеството на предоставяните услуги ще се повиши много бързо…