… I wish life had an “Undo” button…

Таз’ организация, оназ’ организация, все пак е Айкидо, нали?

 Когато почина Жоро, пръст му лека да е, настъпи Разцеплението. А сега какво ли ще стане?

Ето текст за фактите от Дарик от 24.03.2007:

Президентът на Националната Айкидо и Джу - Джицу федерация, 32-годишният Ивайло Драганов, загина в катастрофа, станала около обяд днес, в близост до шуменското село Белокопитово. Това научи Дарик. Жертвата е пътувала на седалката зад шофьора. Ранена е и 30-годишна жена, тя е без опасност за живота и е настанена за лечение в шуменската болница. По информация на Дарик автомобилът е пътувал за Провадия. В него са се возили общо 4-ма души, загиналият, съпруг и съпруга и нейният брат, който е управлявал колата. Драганов  е трябвало да слезе на 7-ми километър, където са го очаквали негови приятели за да го откарат до Шумен. 32-годишният мъж е щял да участва в изпитна комисия по айкидо. 

Катастрофата е станала, след като лекия автомобил “Пежо”, със софийска регистрация, се е блъснал в билборд. Официалната информация за причината на катстрофата е несъобразена скорост. По информация на Дарик шофьорът на колата се е опитал да избегне удар с насрещнодвижещ се тежкотоварен автомобил. След неуспешната маневра Пежо-то се блъска в билборда, а Драганов загива на място.  

Журналистите, пристигнали на мястото на инцидента, бяхме нападнати от приятели на загиналия. Макар, че стояхме на 30-40 метра от катастрофиралата кола, към нас се приближиха 2-ма здрави мъже, които започнаха да ни заплашват, в опит да ни изгонят.  Доста афектирани те се насочиха към фоторепортера на в-к ” Труд” Христо Христов. Към тях се присъедини и 3-ти мъж, който удари фоторепортера на ежедневника, а останалите бяхме подгонени със заплахи. Само намесата на униформен полицай предотврати мелето. Нападателят изкриви с ритници предната врата на “Фолксваген”-а, с който пътувахме 3-мата журналисти. От полицията отказаха да ни съобщят имената на лицето, което удари колегата Христо Христов. По случая е образувано дознание. Снети са и свидетелски показания. От пресцентъра на ОДП-Шумен до късният следобед не излезе информация. Такава бе подадена едва 6 часа след катастрофата. Дори след инцидентът с журналисти, говорителката Марияна Пенчева не оказа съдействие.

Ех, вижда се светлина в тунела. Но дали е изходът или просто влак в насрещното?

Днес към 16 ч. от магазина любезно ми се обадиха на мобилния (сигурно е включено в цената), че матрачето ни, скъпоценното, е вече там и да заповядаме да го вземем. Обадих се на мъжа и на път към къщи се надявах вече да имаме легло. Но имала глава да пати…

Оказа се, че като се прибрах мъжът ми и приятеля му (повикан на помощ от вчера) още се моткат и ги замолих да тръгват, че искам на легло да спя вече. Едва смогнах да се окъпя и преоблека и те си дойдоха. Ох, матрачето ми то!!! Противно на очакванията ми не беше чисто бяло (такова ми показаха в първия магазин), а сивкаво със сини черти. Идеално! Ще се мърля по-малко Имаше и скромно упътване: ”Да се обръща на три месеца” и т.н. Ура! Обаче след малко надеждите ми увяхнаха. Хазяина го няма и не можем да изнесем счупения диван, за да има място за матрака. Наближава 19.20, мъжът ми се гласи да тръгне на работа - няма хазяин, няма чудо. Накрая се обадиха, че иде, засекли се с мъжа на входа…

Добре, че беше съквартирантът! Мъчиха се горките с хазяина сума време, докато успеят да поразглобят и изнесат потрошения диван - поне видяхме къде е проблемът, чудя се как изкара толкова все пак Изпратих хазяина, почерпих съквартиранта с руло (7 days с капучино, най-доброто руло, доскоро беше 0,93 лв. в Кауфланд, сега е 1,03 лв. пак там).

Точно преди малко постлах определените временни чаршафи, върху които да стои матракът, и го оставих съгласно указанията да “диша”. След малко смятам да си лягам. Дано се наспя по-човешки. И който ви каже, че на твърдо се спяло по-добре, не му вярвайте ЛЕКА НОЩ!

Ех, къръкът е кърък. Как не се намери един читател, който да ме светне, че поръчанит от нас “матрак” всъщност е… нещо като легло, но без матрак и “на него не може да се спи”. Но да почна отначало.

Вчера споделих, че направихме поръчката през Интернет. Написахме, че е спешна. По едно време звъннахме, но никой не вдигна, според мен не работят през уикенда. Тази сутрин, още към 10 сутринта ми се обади любезна служителка от фирмата. Сравнително бързо се сети да ме попита дали знам, че това е “твърда основа” и че за него отделно се купува матрак. А аз - като в небрано лозе. Е, отказах поръчката, за съжаление се оказа, че още много хора като мен са се объркали така. Дадоха ми коориднати на склад в София, от който да си изберем на място, ако желаем. Обадих се в склада. Груб незаинтересован мъж, думите дърпам с ченгел, работно време от 9 до 17 ч. Що за склад!??!!?

Обадих се на мъжа ми, да го стресирам и него, пратих го в един магазин наблизо в квартала - най-евтин матрак 249 лв или нещо подобно. УФ!!! Той междувременно изнамери из Интернет някакво надуваемо като алтернатива, но се отказахме, защото нямаше гаранция.

Подпитах една колежка в района на работа има ли някакви такива магазини, споменах на шефката, че може да закъснея от обедна почивка и хукнах. Намерих един, на някакви си “Happy dreams”. Любезни продавачки, имаха и промоция, дадоха ми каталог. За съжаление доставката до нашия квартал - 27 лв. Оказа се, че имат няколко магазина и единият е много близко до нас, точно където бях пратила мъжа ми по-рано. Издирих телефон, звънях и се оказа, че ако платим днес, може за утре да имаме промоционалния матрак.

Вечерта след работа отидох в магазина и след малък проблем с банките успях да платя скъпоценния матрак! Мъжът ми се помоли на един рпиятел да дойде утре да му помогне да го домъкнат до къщи, съквартирантът изнамери хазяина да дойде да разкара счупения диван утре - може би няма да спим вече на пода, УРА!

Ако има проблем, пак ще пиша.

П.С. Сайтът на фирмата е с музика Цените са високи май, ама нали хванахме промоцията… 

П.П.С. Служителките в магазина трябва да си подобрят компютърната грамотност и културата на поведението: не е добре пред клиент да се говорят лични разговори по телефона, нито да се пише по “метода на орела”, но нейсе, може би все пак ще стане работата

По-точно клетвата се получи “Да не ти дойде майстор в къщата”, но да започна отначало.

Ами счупи ни се леглото. То не е точно легло, а един разгъваем диван. Малко си беше посчупен още в началото, когато се нанесохме в тази квартира (есента на 2006). Обаче онзи ден, таман ще си лягам вечерта и се оказа, че “горната” третина (където се пада главата при спане) е потънала надолу и допира пода, образувайки една много ужасна дупка. Е, мъжът ми беше на работа и спах някак си напряко на леглото на полу-здравата най-долна част, но там пък е под наклон и цяла нощ имах чувството, че падам.

На другата вечер той се опита да оправи дивана, но се оказа, че не става само с поглед, а може би трябва да се махне тапицерията и да се оправи някаква дъска и пак да се тапицира. Е, мъжът ми пак замина на работа, а аз спах на пода.

В петък сутрин поразпитах колежките на работа за майстор, едната намери някакаъв телефон. Обадих се, описах ситуацията, казах, че 2-ри ден спим на пода и човекът каза, че ще дойде в събота. Е, вечерта спахме двамата на пода…

Вчера, събота, цял ден чакахме майстора. Междувременно бях писала и в един форум, барем някой препоръча “резервен” майстор. Не препоръчаха, препоръчаха да си купим нов матрак и да си го разнасяме с нас, ако се наложи да се местим след време . Вечерта, когато не дойде никакъв майстор, прегледах какви матраци се предлагат из интернет и ето какво се оказа:

* http://www.ted.bg/: (днес, когато сядам да пиша тази статия - връзката към блог-а беше прекъсната за няколко седмици, в резултат на което когато днес най-сетне “стана”, но ми поискаха някакъв ключ за защита от спам - та днес този сайт излиза първи при търсенето на “матрак” в google.com, вчера беше втори или трети - интересно защо?) в крайна сметка избрахме ето това: http://www.ted.bg/?page=cms_instance&structure=mattress&instanceID=2436&FCID=FC8b5394a70da56ac0a26d069a590ba40f -

Има възможност за поръчка оnline, което търсехме, и доставка (10 лв. до 300 лв. стойност на поръчката и безплатна за над 300 лв. стойност на поръчката), което е супер, защото нямаме кола. Доставката обещава да е до 10 дни, ние написахме, че е спешно, пък да видим. Всяка поръчка се потвърждава по телефона - пише, че “В рамките на 8 работни часа, вашата поръчка ще бъде обработена от служител на ted.bg и вие ще получите обаждане по телефона за уточняване на времето за доставка. ” - ние поръчахме вчера вечерта, когато се оказа, че майстор няма да дойде, да видим какво ще стане - не разбрах дали работят през уикенда. Също пише, че “Може и сами да потвърдите поръчката си на тел. 032/695091 без да изчаквате обаждането на нашия оператор. Това е важно, тъй като непотвърдени по телефона поръчки не се изпращат.”, а “Заплащането на поръчните от Вас продукти се извършва при доставката.” Ще пиша пак, когато има развитие

* http://megashop.bg/nani/product_info.php?products_id=2 - няма избор.

* http://nani.bg/index.php?cPath=1&osCsid=36982dac211dc426b1c36c257dc450ae -донякъде повтаря непълно асортимента на Тед
* http://911.bg/a2/offers.asp?parent=4309 - доста скъпи

Ако се търси в google.com - това е основното, което излиза. Интересното е, че на google.bg излизат в друг ред (явно затова вчера “тед” бяха по-назад, макар да не обичам google.bg, понякога ми се зарежда той) и се появяват и 2 платени връзки, за които искам да се изкажа също:

* http://www.dormeo-bg.com - доста скъпи (луксозни)

*  http://www.relax-matt.com/ с безумния слоган “Матраци от клас, поръчай от Интернет с отстъпка!”: не стига, че сайтът е тромав и с музика (що за тъпня?),  ами и няма нито цени на продуктите, нито възможност за поръчка: има само някаква форма за контакт - НУЛА информация за цени и поръчка, що за безобразие - “поръчай от Интернет с отстъпка!”

Та така, де. Поръчахме матрака вчера късно вечерта, днес следобед ще се направим на застреляни и ще звъннем да видим работят ли и в неделя (ако не се обадят преди това) и да видим какво ще стане. Междувременно сме осъдени да спим на пода - много е твърдо, но проблемът е по-скоро, че повече се чува: всеки шум от съседните стаи и апартаменти се чува поне три пъти по-добре на пода - ужас :(  

Моят най-голям страх е да не ослепея. Може да съм го споменала вече някъде тук, а може и да не съм. Страхувам се много искрено, защото нося очила с голям диоптър. Леля ми е вече близо до слепотата, баща ми също е с очила - ген?!? - горките ми бъдещи деца, дано се метнат на баща си в тази област…

Много ми става тежко като видя сляп човек. Тази година на два пъти засякох един сляп млад мъж на спирката на трамвая на Попа сутрин. Първия път просто скришом го наблюдавах и като тръгна да се качва на трамвая (щеше да се блъсне), го подхванах за ръката и го качих. Не пожела да седне, хем му казах, че има свободно място. След около седмица пак тръгнах по-рано за работа и този път го забелязах малко преди да завие към спирката. Най-нахално му рекох “Вие бяхте към трамвая, нали?”, подхванах го и го заведох на спирката. Прочетох му какво след колко време идва, но за съжаление моят трамвай дойде преди неговия и го оставих да си чака. Малко след като се качих се обърнах и забелязах как колебливо се насочи към края на тротоара, опипвайки с бастуна, и спря на самия ръб. Сигурно пак както преди като чуе трамвай и ще попита уж непринудено “Кой номер е трамвая?” и ще се надява да не с избъзика някой с нещастието му.

Ужасно е, мамка му. Искам да виждам, па дори и с очила. Свалям ги само в банята и когато спя… е, и в някои интимни моменти, като се замисля, но това е. От четвърти клас - какво наказание само А едно време колко грозни и тежки бяха рамките, сега е песен - мале, звуча като бабичка, която си припомня “колко хубаво беше по времето на бай Тошо”…

Искам да виждам, за да мога да работя, да не тежа на някого и да не бъда зависима от някого. Страх ме е ужасно от тъмнината и неизбежната самота. Възхищавам се на хората, които успяват да живеят, макар и слепи, но тайно в себе си се моля да виждам. Моля се на някакво си нещо, от което вярвам, че зависят нещата, не е непременно да е Господ според общоприетите религии. Просто някаква овеществена или не карма, подредба и предопределеност на света, която според мен съществува съвсем аксиоматично, т.е. не е нужно да се доказва съществуването й.

Мой не точно страх, а по-скоро вътрешна убеденост, че ще остана сама, че няма да намеря сродна или поне близка душа, вече не ме измъчва. Колко години съм била неразбрана от съученици и претендиращи за приятели, колко години не съм се вписвала, колко години съм носила етикета “зубърка”, защото с лекота (или не) съм изкарвала добри оценки - просто стараеш ли се, внимаваш ли в час, задаваш ли въпроси, изградиш ли репутация - после е по-лесно, колко години аз не съм разбирала прекрасно различния човек, които само се е опитвал да ми отвори очите, че човек е такъв, за какъвто се счита и докъдето му стиска самочувствието. Колко ме е яд за този човек… От друга страна, ако беше ми отворил очите, не е ясно къде и жива ли щях да бъда сега - благословена тъпотата ми навремето, която ме караше само да чета книги и да си уча… Колко години съм се лутала, колко грешки съм направила в жалките си опити да открия, че всъщност съм една почти нормална жена с някои дребни странности - по-дребни, отколкото ми се е искало някога - всеки желае да е различен, нали? - и по-големи сега, както се оказва и до днес в очите на другите. Колко време съм се мъчила да открия някого, за когото мислите и желанията ми да са нещо нормално. Колко загубени години. Колко пропиляно на вятъра време, damn it!!! Сега, когато пиша, тези сълзи, тази мъка по пропиляното време и възможности избиват, избиват, избиват. Иде ми да викам и да крещя, да рева със сълзи, да ритам и да бия. Но се сдържам. Защото съм културен човек и комшиите спят :) Но в себе си усещам малкото зелено човече, което все още се учудва на нещата и понякога излиза от сърцето ми, застава до ухото и прошепва, че още е тук, и че все още оставам зелено човече за много неща. Например не мога да разбера нещо толкова прозаично като това: казва ти се да архивираш примерно 1 ред досиета. И ти се правиш на луд, чакайки на някого да му писне и да го свърши вместо теб. Бой, бой, бой и разстрел накрая за такива личности, ще кажа аз. За да не се допусне да имат деца, на които да внушат с поведението си, че това е нещо нормално. Не понасям мижитурките, скатавките и прочие изроди. Ако има как, често ви казвам, бих им дръпнала по един як предах. Нищо лично, дето се вика. Нещо като компенсация за тези, които тихо, кротко и без да се налага да им напомнят постоянно, свършват това, което им е казано. За работата говорим, да подчертая. Па дори и да се наложи да отидат 15 минути по-рано на работа няколко пъти или да не излязат на обяд 1-2 дни. Пък шефът да чака на скатавките да се засрамят и да узреят за това разбиране на живота. Няма начин, шефе, няма начин: скатавка ли си, такъв си оставаш. Мине ли им номерът веднъж, просто си карат така. Як бой им е майката, и това е положението. Мъмренето и кротките намеци не помагат при тази порода хора.

Амхз….. Къде тръгнах, а къде стигна пак моят болен мозък. Ще извинявате, значи. Освен, че сънувам списъци с документи покрай новата работа, де що правя, всичко ми намирисва на работа. Та извинете ме…