… I wish life had an “Undo” button…

Та значи светнах се за таз благинка, Google Reader, от блога на Еленко Еленков (http://www.eenk.com/?p=1505) Да не чуе шефката, ама таз джвъчка позволява на работа да си преглеждам около 80 % от блоговете - имаме филтър WEB SENSE или нещо подобно и тва чудо не дава да се отварят някои сайтове. Повечето блогове, например. Форуми. Сайт за web e-mail - о.к., защитаваме информацията. Сайт за търсене на работа - о.к. Съгласна съм. Ама някои сайтове не е ясно защо се филтрират. Та някой път се виждат снимките през Google Reader-а, някой път - не. Като цяло върши работа голяма, защото се отделя иглата от сламата и се дочита на спокойствие в къщи. Относно иглите и сламите, наскоро чух невероятно решение на задачката. Ами запалва се копата (купата???) сено и остава иглата… Да се таковам в конвенционалното мислене!!! Ако има конкурс за най-праволинейно мислещ човек, то аз ще съм на едноцифрено място, сигурна съм.

Та преглеждам си нещата днес и едва дочаках да се прибера, защото, естествено, жадувах да видя прословутия “танц на пияния и изпаднал крокодил”

Е нямам думи! Гледах няколко пъти, а ако случайно имаше звук, цена нямаше да има това клипче… Влюбих се направо. С мъка си спомних времето, в което косата ми си беше прилично дълга… Ама такава никога не е била… Уф, как можа да ми се падне мъж, който ходи без коса

Наскоро (тази и миналата седмица) пътувахме с нощен влак… Тези откачалки от БДЖ бяха пуснали парното и в двете посоки. Cool, ще кажете вие. Е да, ама не…

Ако не сте се возили с влак в България (извън линията София-Пловдив, където в някои влакове има вагон за инвалиди и човек може да ползва тоалетната по предназначение, без да повърне от ужас… всъщност би могло и други подобни “културни” линии да има, но на мен не са ми се случвали още…), пожелавам ви да не ви се налага. Както някой се беше изразил по темата, “достатъчно е да прекараш 5 минути във влака, за да усетиш по себе си специфичната БДЖ лепкавост”. Това чувство на мръсотия е неописуемо и никакви мокри кърпички, дезодоранти или каквото там имате под ръка не могат да го притъпят. Но да се върнем на парното.

Има два начина да се пътува през зимата във влак (български влак на БДЖ):

1. навлечен с всичките си дрехи, вкл. шапка и ръкавици (= парното не работи).

2. по потник (= парното работи).

 Парното във влака, Драги ми Смехурко, се усеща, с извинение, под задника. Някой малоумник (който със сигурност не се вози във влак, а само го проектира) е решил, че най-ефективно е кожените седалки просто да се нагорещяват до степен, че нещастният БДЖ потребител (а.к.а. пътник) да не може да стои седнал, защото буквално му пари на задника! За да се спре парното трябва да се обиколи влака и да се намери милозлив кондуктор, който да се навие, защото “казано ни е да пускаме парното. А ако го спрем, може някой да се оплаче после, че не е било пуснато…”. А, да, и ефектът от спирането на парното се усеща след минимум 30 минути (”да се охлади системата, бе, момиче, то да не става току-така”).

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ

Наистина, така каза! А аз, патката му с патка, така се смутих, че сигурно ми е проличало L Днес отново се засякохме с „моя” сляп, когото изпращам от спирката на 94 на Попа до спирката на трамвая пак на Попа (в посока Славейков). Както повечето пъти напоследък, беше с момиче – и то сляпо – може би жена му? Слепецът ме заговори веднага, много комуникативен, аз лично сигурно бих мълчала като пън в подобна ситуация. За едната минута път успяхме да се порадваме на идващите четири почивни дни и прочие житейски дреболии. Даже ме попита кой трамвай чакам (защото те преди чакаха 12-та, но сега, с „невероятния” експеримент* на СКГТ, чакат 10-та) и като казах „Ами който дойде…”, ме побутнаха да се кача на току-що спрелия на спирката – да не си губя времето. Може би по-добре, че се качих. Защото в ситуации като тези от една страна умирам от ужас дали ако аз ослепея някой ден, ще има кой да ме хване за ръката и да ме заведе до спирката и да ми каже след колко минути ще ми дойде трамвая. От друга страна на много места съм чела, че слепите, както и хората с други проблеми, т. нар. „инвалиди”, не желаят съчувствие. И в този смисъл чак не знам какво да кажа, освен нещо за времето, примерно. „Какъв разкошен изгрев днес” не върви, нали се сещаш… В ужаса си да намеря баланса в поведението в подобни ситуации първите пъри просто го подхващах под ръка и бодро се провиквах „Вие бяхте към спирката на трамвая, нали?” и след утвърдителния отговор мълчаливо го отвеждах. Устата ми някак се слепваше и не смееше да проговори думица. Сигурно човекът не е изпадал един и два пъти в подобни ситуации, та с невинни въпросчета успя да „пречупи” донякъде моя смут. Чудя се дали да не се представя следващия път? Да се запознаем, като истински хора. 

———

* Относно проклетите експерименти на СКГТ, мисля, че е редно който предлага експеримента, да го ползва. Ама не да пътува с колата по същия маршрут, а действително да ползва определения трамвай, тролей или автобус. Убедена съм, че качеството на предоставяните услуги ще се повиши много бързо…

Таз’ организация, оназ’ организация, все пак е Айкидо, нали?

 Когато почина Жоро, пръст му лека да е, настъпи Разцеплението. А сега какво ли ще стане?

Ето текст за фактите от Дарик от 24.03.2007:

Президентът на Националната Айкидо и Джу - Джицу федерация, 32-годишният Ивайло Драганов, загина в катастрофа, станала около обяд днес, в близост до шуменското село Белокопитово. Това научи Дарик. Жертвата е пътувала на седалката зад шофьора. Ранена е и 30-годишна жена, тя е без опасност за живота и е настанена за лечение в шуменската болница. По информация на Дарик автомобилът е пътувал за Провадия. В него са се возили общо 4-ма души, загиналият, съпруг и съпруга и нейният брат, който е управлявал колата. Драганов  е трябвало да слезе на 7-ми километър, където са го очаквали негови приятели за да го откарат до Шумен. 32-годишният мъж е щял да участва в изпитна комисия по айкидо. 

Катастрофата е станала, след като лекия автомобил “Пежо”, със софийска регистрация, се е блъснал в билборд. Официалната информация за причината на катстрофата е несъобразена скорост. По информация на Дарик шофьорът на колата се е опитал да избегне удар с насрещнодвижещ се тежкотоварен автомобил. След неуспешната маневра Пежо-то се блъска в билборда, а Драганов загива на място.  

Журналистите, пристигнали на мястото на инцидента, бяхме нападнати от приятели на загиналия. Макар, че стояхме на 30-40 метра от катастрофиралата кола, към нас се приближиха 2-ма здрави мъже, които започнаха да ни заплашват, в опит да ни изгонят.  Доста афектирани те се насочиха към фоторепортера на в-к ” Труд” Христо Христов. Към тях се присъедини и 3-ти мъж, който удари фоторепортера на ежедневника, а останалите бяхме подгонени със заплахи. Само намесата на униформен полицай предотврати мелето. Нападателят изкриви с ритници предната врата на “Фолксваген”-а, с който пътувахме 3-мата журналисти. От полицията отказаха да ни съобщят имената на лицето, което удари колегата Христо Христов. По случая е образувано дознание. Снети са и свидетелски показания. От пресцентъра на ОДП-Шумен до късният следобед не излезе информация. Такава бе подадена едва 6 часа след катастрофата. Дори след инцидентът с журналисти, говорителката Марияна Пенчева не оказа съдействие.

Ех, вижда се светлина в тунела. Но дали е изходът или просто влак в насрещното?

Днес към 16 ч. от магазина любезно ми се обадиха на мобилния (сигурно е включено в цената), че матрачето ни, скъпоценното, е вече там и да заповядаме да го вземем. Обадих се на мъжа и на път към къщи се надявах вече да имаме легло. Но имала глава да пати…

Оказа се, че като се прибрах мъжът ми и приятеля му (повикан на помощ от вчера) още се моткат и ги замолих да тръгват, че искам на легло да спя вече. Едва смогнах да се окъпя и преоблека и те си дойдоха. Ох, матрачето ми то!!! Противно на очакванията ми не беше чисто бяло (такова ми показаха в първия магазин), а сивкаво със сини черти. Идеално! Ще се мърля по-малко Имаше и скромно упътване: ”Да се обръща на три месеца” и т.н. Ура! Обаче след малко надеждите ми увяхнаха. Хазяина го няма и не можем да изнесем счупения диван, за да има място за матрака. Наближава 19.20, мъжът ми се гласи да тръгне на работа - няма хазяин, няма чудо. Накрая се обадиха, че иде, засекли се с мъжа на входа…

Добре, че беше съквартирантът! Мъчиха се горките с хазяина сума време, докато успеят да поразглобят и изнесат потрошения диван - поне видяхме къде е проблемът, чудя се как изкара толкова все пак Изпратих хазяина, почерпих съквартиранта с руло (7 days с капучино, най-доброто руло, доскоро беше 0,93 лв. в Кауфланд, сега е 1,03 лв. пак там).

Точно преди малко постлах определените временни чаршафи, върху които да стои матракът, и го оставих съгласно указанията да “диша”. След малко смятам да си лягам. Дано се наспя по-човешки. И който ви каже, че на твърдо се спяло по-добре, не му вярвайте ЛЕКА НОЩ!