Близки срещи от третия вид с болестта РАК.
Кротък неделен ден. Детство мое, реално и вълшебно…. Така ми звъни телефонът за група „семейство”. Поглеждам – майка… Сигурно трябва да пратя пари на сестра ми, затова обикновено ми се обажда напоследък.
„Здравей, майче, утре влизам в болница, имам рак и ще ме оперират във вторник.”
Останах като ударена с мокър парцал. Минаха едва няколко месеца от треперенето на тема „таласемия”, а сега – това. Оказа се, че в т. нар. Ракова болница – тя е точно на гърба на сградата, в която се дава кръв за изгледването за таласемия, дори имат топла връзка, се изисква придружител за първия ден. Светкавично уреждам няколко дни отпуска, добре, че имам от миналата година останали, които и без това трябва да се „изхабят”… Хуквам да търся лекарска престилка в обедната почивка, защото придружителят не може да стои по дрехите си, а трябва да има престилка. Магазинът до пл. Македония е затворен, добре, че е оставен ГСМ. Звъня.. „Ами ние сме в провинцията, идете в другия магазин. Той се намира ….”. Намирам проклетия друг магазин, обаждам се да питам какъв цвят (има бели, сини и зелени) и се оказва, че в Раковата болница на касата продават престилки тип еднократна употреба за по 6-7 лв. специално за придружителите. Изкарах някак работния ден, даже шефката ме пусна по-рано да се махам, че съвсем се бях смахнала от притеснение.
Да не ви говоря за нервите, докато изкарат майка от операцията, за гнева и безсилието, че с нищо не можеш да помогнеш като погледне и каже „Боли…”, за обстановката… Не можах да спя особено (как се спи на стол?), а и останалите мадами от стаята се надхъркваха, та пих кафе посред нощ, гледах филми, за да не откача съвсем, мерих колко крачки е коридора и прочие. Сутринта докторът буквално ме изхвърли. Толкоз с придружаването.
Превърнах се в доставчик на вода и прочие консумативи, даже на майка вдигах със „Служба по доставките, добър ден!”. Свиждане – всеки ден по 2 часа. Две седмици я държаха точно – вчера я изписаха.
Исках най-вече да споделя с този пост колко малко информация има за болестта и указания за особеностите на живота с рак. За живота след операцията и лечението. Добре, че имаше някаква делегация на посещение в болницата, та извадиха някакви книжки за рака. В едната е набъркана някаква църква, но се оказа единствената книжка, която дава по-прилична представа. Преснимахме я, сканирахме я даже за всеки случай. Ако някой има нужда, нека остави коментар, ще се търсим, мога да я изпратя по e-mail или да я кача някъде, откъдето да се свали. Книгата се казва „Да се научим да живеем с болестта рак”.
П.С. Търси се препоръка за онкоспециалист за обща консултация след оперативно лечение на рак на гърдата. Благодаря предварително!
