… I wish life had an “Undo” button…

Миналата седмица виках “Ура”, когато оправиха климатика. Тази вече ми се плаче. Най-първо, оказа се, че тъй като сградата е “реконструирана”, а за късмет и “климатикът е сбъркан още при строежа, ама ти не знаеше ли?”, та ако при нас има климатик, то в съседната стая няма и обратното. Т.е. всеки момент от съседната стая ще измъчат окончателно домакина и той ще им пусне на тях => няма да има при нас. А в малкото оставащи дни, когато има климатик, при нас е много страшно. Ето защо.

Първо, стаята е разделена на две от една преградка, зад която стоят шефката и една колежка, а останалите сме “пред” преградката. И климатикът духа най-вече зад преградката. Т.е. когато при нас е добре, там си е направо хладно, таман като за мене. Като се спре климатикът пък там е прохладно, а при нас се издушаваме, защото няма кислород.

Второ, за прозорците - не дават да се отварят много често, защото “ми духа и ако знаеш как съм се схванала”, казват колегите, които стоят до прозорците.

Трето, колежката ми, зад преградата, има шипове и още някакво нещо и често й е студено и е схваната.

Четвърто, аз вероятно имам проблем с обмяната, защото винаги ми е по-топло, отколкото на другите хора около мен. Откак се помня. Ако видите момиче в автобуса, което се съблича по къс ръкав през късната есен и ранната зима и си вее с ръкава на сакото, може да ме заприказвате - обикновено съм аз. “Ти си болна”, казват ми всички, “на лекар ходила ли си?”. И така години наред. Еми накрая ми писна и отидох, миналата година, три месеца хапчета пих, изследвания, чудо - “добре си, бе, момиче, не си за нас, довиждане”. Понеже в нашата стая на работа е доста топло, поне по моите критерии, аз ходя зиме - лете по риза къс ръкав. Та ми се смее цялата сграда, а лятото ме окайват дружно, като ми гледат измъчената физиономия. И представете си смешката: аз, по риза къс ръкав, колежката до мене [от "зад преградата" на практика тя ми стои отляво, а аз съм й отдясно, бюрата ни са разделени само от преградата] - с жилетка или дори кожухче. Днес, 30 градуса, тя освен с рокля беше със суичър, дълъг до коленете, и шал… и аз до нея… вир-вода, мокра, ужас беше, смях, само дето на мене не ми беше много до смях, че едвам се сдържах.

Проблемът: колежката и шефката спират климатика. Защото им духа или направо им е студено. При тях е о.к….

Следствието: … но пред преградата ние бавно почваме да се душим. Издебваме колегите до прозореца да мръднат, за да отворим - за кърък се връщат почти веднага - затварят. Отваряме вратата към коридора - там веднага се цопва някой, който почва да пуши цигари и смърди, та се не трае. Пак затваряме вратата и почваме да се пържим в собствен сос. Някой, обикновено аз, се промъква, и пуска малко климатик. Ние живваме, след 5 минути те се оплакват, как “сме станали на кокал” и “краката ми замръзнаха, а съм с чорапогащник, а спрях климатика… аааа, кой го пусна, кой?” и го спират… Ние почваме да се молим на колегите до прозореца да се разходят 5 минути, че да пуснем малко въздух - “не мога, имам много работа”…

МАМКА МУ И ПРАСЕ!!! Е как да работя, когато мозъкът ми се изпарява през ушите и съм мокра от пот, а???? КАК, damn it???

Ако имате идея….???

Това е едно от хубавите неща, когато работиш в офис –> нещо, което някои хора не могат да приемат: “не мога да работя от 9 до 6″ и т.н. [хахахаха, аз работя от 8.30 до 5 и => не се включвам в тази категория :P]

П Е Т Ъ К ъ т!!! Ура, петък е! Това е една страхотна мисъл, която ти помага да изкараш понякога най-тежкия ден от седмицата. Най-тежкия, защото всеки се сеща да досвърши каквото е изостанало от седмицата, да, и ти, дето четеш, хващам се на бас, че и ти :) 

“Честит петък” е едно от първите странни, но приятни неща, с които ме посрещнаха на последната ми работа. Красив поздрав, макар аз да бих ползвала по-често поздрав от рода на “Желая ти интелигентни клиенти” или “По-малко конфликтни клиенти днес”, но не е културно някак си. Хората биха се обидили, ако го чуят, защото клиентът винаги има право, дори когато е седнал… Особено приятно е когато освен петък се падне и т. нар. “Свети Паралей” Да, петък плюс заплата е наистина неочаквано добра комбинация

Е, ако мъжът ми се падне да не е на работа, направо е разтапящо. Не, не размазващо, а разтапящо. Любящ мъж, хубава книжка или филм, ако може да не е много тежък или прекалено сериозен, нещо за гризкане… разкош. Остаряваш, ще кажат някои. Не зная. Като малка съм била доста затворена. Предимно съм учела и съм четяла книги. После съм помагала и за брата. Сестра ми предимно е висяла да играе В един момент, когато бяхме сменили семейното жилище, на примерно втората година един ден сестра ми ме измъкна пред входа, за да ме “покаже”. Да покаже, че наистина има сестра на другите деца пред блока, защото те решили, че ги лъже Мдам. Имала съм и периоди на излизане “сред хората”, но докато дойда в София да уча например посещенията ми на дискотека можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Е, не на невнимателен стругар, но все пак… Малко като моняхиня, ама няма значение. Дори по едно време се чувствах като “зелено човече сред другите”. Като непозната и неразбрана от никого… Както и да е.

В началните студентски години имаше някои моменти, в които ми беше приятно да излизам, даже съм участвала в купони “в читалнята” и т.н., но често тези неща са ме сдухвали в един момент. Сега определено предпочитам по-тихите и кротки събирания, например на палачинки и филм, или на кафе, сладолед, парк, определено не предпочитам дискотеки и шум. Остарявам, нали?…. А от тъжно-меланхоличното ми настроение си личи, че той е на работа тази нощ, и съм сама с телевизора и книгата… И blog-а…

В съседния офис една колежка май забременя. Макар да не се каза открито, беше “заподозряна” много скоро… И днес дойдоха да ни предупредят да не се пуши на мястото, където се пушeше до момента [то се намира точно до вратата на съседния офис и по ирония на съдбата пепелникът се намира точно под заповедна на Изпълнителните Директори, че в цялата сграда(!!!!!!) пушенето е абсолютно забранено!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!]. Помолиха да се пуши в коридора до тоалетната, защото на жената й ставало лошо, разбирате ли. И ние с една млада колежка, и тя млада булка като мен намерихме решение на нашия проблем с пушенето през работно време в офиса. Просто ще си направим график и ще си забременеем тихо и кротко, една по една. И нашите колежки щат-не щат, поне в работно време няма да пушат вътре. Идеално! За нас, четиримата.

П. С. Наясно сте, разбира се, колко сме отчаяни, за да си помислим такова нещо, и на всичко отгоре почти едновременно да се осмелим да го кажем на глас в ТОЗИ именно колектив !!!

Животът е прекрасен. Вчера се върна колежката ми, с която работим екип, и вече си работя с нея, а не с други хора, и изведнъж изгря слънце и на моята улица и животът тръгна по-леко някак си. Атмосферата в офиса чувствително се разведри, поне за мен, и ако не бяха системните забавяния, свързани с проклетото струпване на работа и затормозяване на всички системи покрай 10-то число, щях да съм най-щастливия човек на света И може би не само аз.

И вече мога да си тръгна в близко до нормално приетото време, и вече не ми се вдига тон за щяло и нещяло и вече ми е много по-приятно да работя. И отново идвам с удоволствие на работа. Защото аз много харесвам работата си. Наистина.

Освен това на обед влязох в един магазин за диетични храни [казва се "Радост" - красиво, нали?] и си накупих разни неща, за да не се чувствам виновна когато ми се прияде през деня. Купих си диетичен сандвич за обяд, който се оказа изненадващо вкусен, макар и малко скъп според мен, но те обикновените сандвичи и те са толкова в този район, така че няма значка. Купих си и незнамсикакви бисквити, също тофу с някаква подправка и едни много вкусни неща, които не бях виждала от 100 години, а за съжаление не знам как се кават, приличат и имат вкус на нещо средно между сухар, бисквита и зрънчо. Също и оризон, който в последсвие върна и някои колеги в миналото

Решиха се и някои заплетени случаи, заплетоха се някои нови случаи, опитваме се да издействаме автограф от Виктор Крум за едно дете, абе емоция и чудо.

Освен обичайните грижи, с наближаването на weekend-а излзиа на повърхността и моето притеснение напоследък: ще се справя ли успешно с ролята си на кума? Стискайте палци!!!

Не, сериозно, ако Вашето работно време е от 8.30 до 17 ч. с 30 минути обедна почивка и Вие си го спазвате стриктно [освен часа за тръгване вечер , защото успявате да си тръгнете навреме примерно 1 път на 2 седмици], няма ли да се дразните на колегите си, които идват в 9, почват работа в 9.30, на обед отсъстват поне час и си тръгват в 17.05… Защото аз се дразня. Може да съм дребнава, обаче МНОГО се дразня. Защото не е коректно. Не е честно, викахме едно време, ала сега му се вика “не е коректно”.

Дразня се и когато някой по цял ден води по телефона лични разговори, което му пречи на работата, разсейва го и после работата му се връща обратно за корекции, което бави целия екип. Ми ако работиш сам - прави си каквото и когато искаш, щом те търпят шефовете и още не са те уволнили, ама като си в екип - ми съобразявай се, damn it! 

Дразня се и когато в 16.59 някой доволен ти трупне нещо, което е трябвало да е готово преди поне 3 часа, но е вече връщано 2 [примерно] пъти за корекции . И после стане и си тръгне. А ти тепърва започваш да работиш, за да не ощетиш клиента.

Дразня се, когато работиш с някого в екип и взаимно си проверявате операциите, и ти подаваш своите равномерно през целия ден, за да не се натрупва и т.н., а “половинката” ти от екипа ти цял ден се офлянква и се занимава с други неща, някои от които - лични, и почва работа в 17.10, а ти, след като цял ден си работил и си свършил каквото е имало да се свърши, че и нещо отгоре, просто трябва, скърцайки със зъби да стоиш и да изчакаш да ти се дадат към 18 ч. операциите, които съ-екипникът ти едва сега се сетил, че трябвало да ти подготви, сякаш не е бил на работа през целия ден…

Дразня се, когато все едни и същи хора вършат “мръсната” работа: зареждане на принтерите с хартия [ползваме до 1 кашон дневно понякога], разпределяне на разпечатките, надписване на папки, подреждане на общото бюро и прочие…

Дразня се най-вече, че нищо не мога да направя, за да променя нещата!!!    A n y   i d e a s ?