Archive forаприл, 2006

UNDO shopping for the weekend

И за какво изхарчихме 30 лева във Фантастико днес [т.е. вчера]? Ето за какво: 

  • промоция*: 2 пакета сухари + подарък: порцеланова бяла купичка с много симпатична форма и приятни за окото цветенца – 2,95 лв.
  • 1 кутия яйца [6 броя] 

  • 1 малка лютеница [в промоция*, 1,25 лв.] 
  • 1 малка консерва риба тон 
  • 1 голям пастет обикновен [в промоция*]  
  • 1 пакетче рулца от раци [1,05 лв.] 
  • парче пуешка шунка [1,88 лв.] 
  • голяма паста за зъби [100 ml] 
  • кренвирши, пилешки, около 500 грама 
  • топено сирене – 2 кутийки [x 1,20 лв.] 
  • сос, чеснов, български 
  • шампоан [в промоция*, 2,46 лв.] 
  • растителен кашкавал [2 лв] 
  • 2 зелени салати 
  • ароматизатор за WC 
  • носни кърпички, 12 пакетчета 
  • 1 големи солети 
  • 1 кутия бисквити 

И колко време ще се храним от това? ^#@%^#$@^!#$@!#$
 
Може би пазарувам неразумно, но толкова ми е приятно да пазарувам от магазини “с количка”, т.е. не от тези, в които се редиш на опашка и те питат какво искаш и ти се притесняваш колко души чакат след теб, не смееш да върнеш нещо, което си поискал, защото те гледат накриво, забравяш половината неща и вьобще се чувстваш АДСКИ неудобно и сдухано някак си. О Б О Ж А В А М   големите магазини, в които си вземаш количка на колелца на входа и си влизаш и може да си пазаруваш колкото си искаш време, да вземаш [почти] всичко, което искаш да огледаш, да прочетеш какво пише на етикетчето, да стоиш десет минути, мислейки кой точно от 8-те вида мюсли да си избереш, без да ти пука какво мислят за теб. Моят трик е, че слагам в ръцете на мъжа ми предварително взетата с нас книга и го оставям при касата да си чете, а аз си пазарувам на спокойствие. Защото например на него не му е приятна [меко казано] именно горната сцена с мюслито :P Или просто отивам до магазина сама. Важен момент е предвиждането на раница за отнасяне на продуктите до къщи, защото количката в магазина е голяма и тежестта се трупа неусетно и после цялото удоволствие от пазаруването се стопява, докато, псувайки се под мустак, мъкнеш тежките торби до къщи.
 
Остава минусът: влизаш за сирене и излизаш с още 2 торби неща. Не че не ти трябват, но можеше да минеш и без тях, нали? Поне аз :) Трик за решаване на проблема е пак безценния мъж: даваш му списъка и voila. Поне моят рядко купува нещо извън списъка, за разлика от мен. А и не е ли много мило, докато, пазарувайки из магазина, срещнеш симпатичен мъж, който съсредоточено гледа жълтото Post-it листче, залепено на дръжката на количката за пазаруване.

 

 П. С. * Това “промоцията” е създадена за хора като мен. Понякога се увличам, но все пак рядко купувам неща в промоция само защото са в промоция, обикновено все има нещо, което ми трябва и на всичко отгоре е в промоция. Не така обаче мисли моят мъж, но това е една друга тема :P  

Edit: така и не разбвах как съм сменила шрифта, но явно съм го сменила някак си. Интересно дали ще си остане така, или ще се окаже само за този post? 

Edit 2: Оказа се, че по непонятна за мен причина като си пиша - има главни букви, а като post-на и главните букви стават малки. Много интересен (д)ефект.

Коментари

wellcome, maria :(

Еми така си е. Кърък съм си и толкоз…

Вчера този blog, както и “майката” [http://bloghub.org/], не работеха. Сигурна съм, че е заради мен. Извинявайте на останалите, които пострадаха.

Така една зима като пътувах за Русе за Коледа с автобус и срещнах едни познати. И викам: “Абе, аз, какъвто съм кърък, ще вземем да катастрофираме баш преди Коледа”. Е, ясно ви е накъде върви работата, да, точно така, катастрофира автобуса. Обърна се. Поне жертви нямаше. Даже някакви хора, дето си бяха купили техника някаква, телевизор мах беше, да, телевизор, та те трепереха, докато изваждаха багажа, дали ще да им е оцелял - беше си здравичка покупката. Мръзнахме доста време, накрая мина някакъв друг автобус, идвал си от Испания, но беше оставил повечето хора в София, та разбраха се шофьорите, от колегиалност ли беше, от що ли, но ни взеха. “Първо жените и децата”, викаха… Е, ясно, че и мъже се набутаха, но после се оказа, че имало място и взеха почти всички. Освен тези, които вече си бяха “поръчали” роднина да дойде да ги прибере, че да не чакат на студа, та ги бяха отдавна прибрали. И тези мои познати и до днес, когато случайно се видим и ми казват почти винаги така: “Абе ти кога ще ходиш на* Русе, да знам, че да си взема билет за друг автобус?”

 

Та така май стана и тук. Ами съжалявам, но отдавна се бях замислила за blog, така че няма как “да си върна билета”, ще извинявате, значи, другите…

 

МАрия 

———–

* “на едисикъде” - типичен израз, много красив според мен.

Коментари

UNDO край на месеца в офиса

Как бих се радвала края на месеца да не свършва  Т А К А. И то ВСЕКИ път. А именно да свършва примерно така: все е едно не е краят на света, а е просто някакъв си обикновен ден. Но не става. А ако вземе, че се падне в петък…. А ако след това има и някой допълнителен почивен ден… О, имайте милост, ужаваеми клиенти! Светът не свършва с един първи май. Или каквото там се падне за празник… За кърък точно сега ще вземе освен тримата колеги отпуска да се разболеят и още двама, което просто нажежава обстановката докрай… И почват да се броят минутите, в които едикой си излязъл да си купи сандвич, кой колко пъти пушил и дори колко време се бавил в тоалетната… Как можело точно днес някой да отиде на лекар, като сме в такъв “намален състав” и прочие…. Ужасно е.

 

А как е при вас….?

 

Коментари

За какво ще иде реч тук…

Здравейте…

Макар да пиша този блог по-скоро за себе си, тайно се надявам да се намери поне един човек, който да го прочете някой ден, па дано му свърши работа за нещо си.

Нуждата да създам този блог се осъзна постепенно и именно изречението “I wish life had an “Undo” button”, което ми се е забило в главата и ми идва много често като първата мисъл при някой особено ***ни ситуации напоследък, ми даде необходимия начален тласък, за да се престраша. И да почна. Да почвам ли вече? Щот’ ще почвам… Ако кажете - да почвам, а?

Ами с две думи, тук ще се старая да пиша за неща, които иначе не мога свободно да изразя. Работата ми предлога определено ниво на общуване и поддържане на авторитет дори и извън нея. Не, не съм идио… т.е. политик. Не съм нито някакъв шеф. Просто имам свои разбирания за някои неща, и, макар много от колегите ми да смятат, че сме просто малки бурмички от нашата “машина”, аз знам, че съм една много важна бурмичка и се гордея с работата си. За съжаление много от мечтите ми за това вълшебно “Undo” са свързани с работата, но, какво пък, “Life is beaufitul”, ha?

Простете моята неопитност, ако сте решили да попрочетете нещо.  Пък ако изкоментирате - цена няма да имате…

М.

 

Коментари

About

Едит: 2008 г.

Това е един блог, в който се пише от дъжд на вятър, предимно в стил “Мило дневниче”.

Може да изникне и нещо полезно все пак.

Благодарим Ви за вниманието :)

Коментари