… I wish life had an “Undo” button…

Миналата седмица виках “Ура”, когато оправиха климатика. Тази вече ми се плаче. Най-първо, оказа се, че тъй като сградата е “реконструирана”, а за късмет и “климатикът е сбъркан още при строежа, ама ти не знаеше ли?”, та ако при нас има климатик, то в съседната стая няма и обратното. Т.е. всеки момент от съседната стая ще измъчат окончателно домакина и той ще им пусне на тях => няма да има при нас. А в малкото оставащи дни, когато има климатик, при нас е много страшно. Ето защо.

Първо, стаята е разделена на две от една преградка, зад която стоят шефката и една колежка, а останалите сме “пред” преградката. И климатикът духа най-вече зад преградката. Т.е. когато при нас е добре, там си е направо хладно, таман като за мене. Като се спре климатикът пък там е прохладно, а при нас се издушаваме, защото няма кислород.

Второ, за прозорците - не дават да се отварят много често, защото “ми духа и ако знаеш как съм се схванала”, казват колегите, които стоят до прозорците.

Трето, колежката ми, зад преградата, има шипове и още някакво нещо и често й е студено и е схваната.

Четвърто, аз вероятно имам проблем с обмяната, защото винаги ми е по-топло, отколкото на другите хора около мен. Откак се помня. Ако видите момиче в автобуса, което се съблича по къс ръкав през късната есен и ранната зима и си вее с ръкава на сакото, може да ме заприказвате - обикновено съм аз. “Ти си болна”, казват ми всички, “на лекар ходила ли си?”. И така години наред. Еми накрая ми писна и отидох, миналата година, три месеца хапчета пих, изследвания, чудо - “добре си, бе, момиче, не си за нас, довиждане”. Понеже в нашата стая на работа е доста топло, поне по моите критерии, аз ходя зиме - лете по риза къс ръкав. Та ми се смее цялата сграда, а лятото ме окайват дружно, като ми гледат измъчената физиономия. И представете си смешката: аз, по риза къс ръкав, колежката до мене [от “зад преградата” на практика тя ми стои отляво, а аз съм й отдясно, бюрата ни са разделени само от преградата] - с жилетка или дори кожухче. Днес, 30 градуса, тя освен с рокля беше със суичър, дълъг до коленете, и шал… и аз до нея… вир-вода, мокра, ужас беше, смях, само дето на мене не ми беше много до смях, че едвам се сдържах.

Проблемът: колежката и шефката спират климатика. Защото им духа или направо им е студено. При тях е о.к….

Следствието: … но пред преградата ние бавно почваме да се душим. Издебваме колегите до прозореца да мръднат, за да отворим - за кърък се връщат почти веднага - затварят. Отваряме вратата към коридора - там веднага се цопва някой, който почва да пуши цигари и смърди, та се не трае. Пак затваряме вратата и почваме да се пържим в собствен сос. Някой, обикновено аз, се промъква, и пуска малко климатик. Ние живваме, след 5 минути те се оплакват, как “сме станали на кокал” и “краката ми замръзнаха, а съм с чорапогащник, а спрях климатика… аааа, кой го пусна, кой?” и го спират… Ние почваме да се молим на колегите до прозореца да се разходят 5 минути, че да пуснем малко въздух - “не мога, имам много работа”…

МАМКА МУ И ПРАСЕ!!! Е как да работя, когато мозъкът ми се изпарява през ушите и съм мокра от пот, а???? КАК, damn it???

Ако имате идея….???

Получихте ли вече такъв e-mail? Аз - доста пъти. И на работа също, даже още повече пъти. Ето ТАКЪВ:

quote:

Здравейте, всички!Компанията Ericsson раздава безплатно преносими компютри, с
цел да се противопостави на Nokia, която прави същото.
Ericsson желае да разшири своята известност. По тази
причина Ericsson раздава безплатно новия преносим компютър
WAP.Всичко, което трябва да се направи, е да се изпрати това
съобщение на 8 ваши познати. До около две седмици ще
получите компютър Ericsson T18.

Важно е да се знае, че това не е измислица, а наистина
действа! Затова, доставете си удоволствие, като си
направите подарък с един от тези преносими компютри.unquote. Ако сте от будал… пардон, хората, които са издали адресите на нещастните си познати, евентуално и моя, да ви се не знае, и ако на жената не й е гръмнал e-mail-а, та ако получите PC-то - пишете 1 ред, ще ми е драго да се запознаем. Лично. А ако може като ви го донесат да питате как са открили истинския ви адрес, че да ми кажете… Па да се пазите от НС [ГД] БОБ-а, че знаете ли…

Лека вечер

Късмет!

Тази сутрин умрях и се събудих в рая. Прохладно време, с хубав вятър, тишина и зеленина. Просто не бях на себе си от щастие. Даже си облякох леко сако!!! На работа имахме климатик, т.е. работеше!!! От вчера, щастие неземно. Като си помисля как го оправиха за 10 минути, а ни оставиха в най-големите жеги да се пържим в собствен сос цяла седмица… Anyway… Дишам дълбоко и с удоволствие.

Имаме хубави новини от Лили. Лили е Лили Богушева, едно дете, за което имаше репортаж по НОВА ТВ началото на годината. Малко подробности тук: http://lili.skknet.net/ Тези дни семейството се върна от първоначалното лечение в Германия. Засега Лили е добре. Има даже някои значителни [!!!] подобрения в поведението, например прави до 5 крачки, които не й се е случвало от две години [тя е на 4, за Бога!!!], очите й малко са се центрирали и така. След 3 месеца ще се правят контролни изследвания и ще видим как се развиват нещата. Стискайте палци!

Вчера най-сетне един познат ми подсказа как се казва една песен. Тя е на Асен Кисимов от филма “Войната на таралежите”. От заставката. Т.е. не ми каза името на песента, но ми напомни точното име на филма. Намерих я на едно място и си я пуснах. И хубаво си поревах. Случва ли ви се и на вас???

Вчера вечерта, докато си дрънках по ICQ-то със сестра ми как са диваците [племенниците] и ми се лепна някаквъв. “Hi”, вика. А аз питам откъде/дали се познаваме, нали съм си подозре :) Е, стана приказка, де. Кой къде е и прочие. В Дубай бил, значи. Майка му белгийка, баща му - иранец. Или обратното, няма значение. Как е времето в София? Колко било жега там, в Дубай, 50 градуса, 40 било считано за ”хладно”, а ние с нашите 30, на които изпуквам - хвана ме срам. Разни ей такива леки приказки. Но после мъжът ми ми обясни как, докато работел в интернет клуб като оператор, му се случвало често да вижда подобни хора в действие. Дето се вика, Дубай се оказа май в съседния блок :) Аз пък, балъчката, си се вързах. Обаче по Skype-а имаше забавяне, както когато се обаждат от Америка, и акцент. Е, да, кой ли няма акцент :) Все пак вие какво мислите? Вързаха ли ме или просто на някой отдалече наистина му се доприказва ей така, носталгично, колкото да не си забрави българския?

Вчера мислих по тази тема, по случай празника, обаче се оказах малко на легло и въобще не стигнах до кмпютъра. Поне остана време да помисля. И ето какво имам да кажа.

Значи аз съм учена и възпитавана да пиша правилно. И до днес изтръпвам, когато видя табелка “Магазина търси продавачка”. Иде ми да попитам за управителя и да му навра табелката там, където слънцето не свети. Който чете Пратчет, ще ме разбере по-добре Помня как в седми клас имахме всеки ден допълнителни часове след часовете - български, математика, български, математика… Та там правехме много диктовки. Жестоки диктовки. Всяка сбъркана дума се пише после по 50 пъти. Аз сбърках само една за целия седми клас. “Въстание”. И до ден днешен съм убедена - не ме питай защо, трудно ми е да обясня, че е по-правилно да бъде “въЗстание”, а не някакво си “въстание”. Колко спорих за това… Всичко друго обаче си ми беше вярно. Доколкото помня, де

С горното исках само да кажа, че съм човек, който е имал късмет да попадне на свестни учители, които са го научили да пише правилно. Старая се да не допускам грешки. Но това не значи, че пиша на кирилица навсякъде, нали?

На работа например работим с няколко програми едновременно. По всяко време има отворени примерно 10-тина прозореца… В 98% от случайте се пише на латиница. Кирилица ползвам за търсене по стринг в една програма и другаде - не. Паролите са на латиница. През цялото време превключвам между програми и приложения. Е, кажете, как да си пиша служебните писма на кирилица и постоянно да превключвам? Ми аз просто забравям и почвам да пиша след e-mail-а в другата програма на кирилица и тя почва да пищи :( 

Моето ICQ ми играе номера. Ето, сега се наложи да изляза за малко от там, докато напиша този post. Защото по някаква незнайна причина от време на време то си се превключва на кирилица, а не всички хора по ICQ четат кирилица… И аз със сигурност не чета, ако съм offline и някой ми остави кирилско съобщение. Всеки път се карам на майка ми, когато ми остави съобщение на кирилица и ми излиза на маймуни [скоро разбрах, че се ползва този термин “Шльокавица”]. Т.е. в ICQ също ВИНАГИ пиша на латиница.

Аналогично с пощите. Наскоро получих някаква реклама от “Капитал” - вестник, който уважавам, поне дотолкова, че го чета, за разлика от другите вестници. От къде са взели e-mail-а ми, още повече, че не го ползвам от доста време, а съм го ставила “да лови spam”, не знам, но това е една друга тема. Та получавам e-mail-а аз - само на кирилица. Която ми е на маймуни, damn it. И един link. И аз си чуквам там, с надеждата, че ще видя за какво иде реч. Еми гадост - оказа се, че с този link се абонираш за едисикаква услуга, да не правя сега реклама, който го интересува, да търси там на сайта им, ще види. И аз, понеже съм си нахална, па и това ми е стар e-mail, им писах едно сърдитo писмо. И, представете си - получих отговор. Не от кой да е, а от Еленко. Не может бьiт, викам си аз, лично от него. Както и да е, да не разводняваме темата. Пописахме си малко за кирилицата, де

С две думи: писма и ICQ пиша на латиница, ако щете - съдете ме, пък каквото сабя покаже. По форумите пиша на кирилица. И тук също. Просто не става с един аршин навсякъде.

Но е истина, че младите - да ме прощавате - са много неграмотни и не могат да пишат. И че се крият зад латиницата. Но, споко, и от старите има такива. “С кой говора?” е често чувана реплика в нашия офис. “С кой” казват хора, които ми се смеят, че казвам “пили” [но пиша пиле] и “думатиту” и други подобни неща. Защото не знаят, че понякога ги казвам нарочно, за да ме подценяват, както и става. И слагат табелка “Входа е от другата врата”… А за “каза‘х ли ти” мога да изпиша реферат…

С кофичка “Пършевица-Пършевиииииицааааа” 2% в ръка се танцува живо около 2 минути, тръскайки здраво кофичката като кастанети - за да пропием млякото с добра енергия и между другото да го разбием добре.
Намираме празна бутилка от сок, поне 0,7 литра, може от “Радулов” или каквото имаме, но 0,5 литра е малко.
Задължително да има капачка. Изплакваме бутилката добре, но без веро. Пробиваме 2 дупки на противоположните страни на капачката на кофичката с млякото - за да излиза въздуха - и изливаме в бутилката. Пълним кофичката с вода, може от чешмата или минерална, но да е студена, и танцуваме половин минута с кофичката, но много внимателно, за да не се олеем. Изсипваме течността в шишето. Слагаме около 8 шипки сол или на вкус, може и никак. Завиваме капачката - да има поне 1 пръст [легнал] въздух. И си пускаме нещо здраво, на което куфеем около 3 минути. Voila

Признавам, видях темата в един друг blog, но се забавлявах искрено, докато четох и написах и аз нещо и така

П.С. В тая жега т’ва е истината… И климатик. Ако може и да работи…  

П.П.С. Представяте ли си как в един определен офис след обедната почивка, вдъхновени от симпатичните реклами на “Пършевица-Пършевиииииицааааа” преди време, в стаята влизат трите най-млади колежки, хванати на хоро и пеещи според рекламата “Пършевица-Пършевиииииицааааа”, а останалите изпокапват от смях