UNDO градски транспорт :(
Е не е истина просто.
Сутрин тръгвам за работа в 07.10. За да “изпреваря” задръстването. Пътувам около 50-60 минути, от които 20 - пеш. От спирката си купувам геврек [отскоро, понеже докторът ми се скара, че не закусвам, и сега закусвам] и дъвчейки го бавно напредвам към работното място. По пътя минавам през две малки градинки, зеленинка, хубаво е много. Напоследък броях колко нови дървета са се разлистили и други подобни простотии. Минавам покрай центъра Сервантес, където, ако не е понеделник, има 3 екрана на витрината и интересни филмчета, и ако съм подранила, зяпам някоя и друга минута. Купувам си кафе и се качвам горе. Идилия. Хармония. Красота.
Но вечер…. Както се казва “обрало си е лайката” [по-културен израз за една псувня, която се римува с "културката"]. Първо, ако закъснееш с 5 минути от обичайното време, рискуваш тези жалки 5 минутки да се превърнат в 30-тина минути висене в задръстване, където, ако не си носиш книга или случайно ти е паднала батериата на mp3 player-а - закъсал си го здравата, мой човек. Освен това всички места около прозорците са окупирани от бабички, на които “им духа” или пък просто стъклата не се отварят на милиметър дори. В общия случай около теб се оказва някой с проблеми в обмяната или като онзи от вица, дето го пратили командировка в чужбина и той писал на жена си: “….. и ако знаеш каква баня има в хотеля, жалко, че не е неделя - да се изкъпя…” Ууууу, не ви е срам, миризливци такива!!! Ми има прилични дезодоранти за три лева, бре!!! Отделно автобусът, в който съм аз, просто се влачи, като в 83 % от случаите [например днес] хваща около 83% от червените светофари и т.н. За късмет пътувам от първата до последната спирка. Вечер имам чувството, че пътувам по една година….
Ужасно е… Какво да ви разправям, сигурно и вие сте така. След тежък ден просто искам телепооооорт, пък! Искам!!!