… I wish life had an “Undo” button…

Създадох тази категория, за да пиша и хубави неща в този blog :P  Това са неща, които ме разведряват, които ми доставят удоволствие, които ми харесват, които ми помагат да преживея някой особено ш*** ден. Ето някои от тях:

• калинки: у дома има купища [дървени] калинки къде ли не: по саксиите [имаме цели 3 цветя, сега се опитваме да завъдим здравец], по календара, по рафтовете за книги, имам златна калинка на врата си, ключодържателят ми е калинка “плюшена”, на работа също имам поне 2.  Освен, че са много симпатични, мисля, че носят късмет. Поне на мен
•  сок от моркови: обичам много сок от моркови дъъъъълго преди да стане “масова мания”. От време на време ми се случва нещо, което харесвам, да стане post factum “масово явление” и това много ме дразни - не желая някой да си помисли, че правя/имам/нося нещо само защото е модно. Сватбените ми обувки си купих много трудно, след няколкоседмично търсене ги видях на една витрина от трамвая и така. На следващата година се оказа, че са върха на модата
• зелени дървета, листа, паркове [да имам книга и да седна да си чета]
• шоколад
• хапче за глава - see “lighten”
• жълти чорапи - получи се малко като с обувките. Когато за първи път се разхождах из Русе с навити крачоли на дънките и яркожълти чорапи, ме гледаха като че съм някакво полезно изкопаемо, а сега това си е една най-обикновена гледка.
• книги - хубава книга, ммммм, разкош.
• едно спокойно мързеливо съботно пазаруване в голям магазин, където може да си се моткаш колкото си искаш и т.н. мисля, че някъде преди вече писах по темата. Ако успея, ще опитам да сложа link http://maria.bloghub.org/2006/04/30/undo-shopping-for-the-weekend/. Ако не - sorry.
• лек приятен филм, музика
• да намеря нещо, което съм търсила от дълго време [например когато намерих музиката от филма "Гостенка от бъдещето" и си я пуснах, плаках със сълзи. Когато открих "Фантазия" от 1940 година чувството също беше доста силно.]

За днес - толкова. Пак ще пиша.

П.С. Мъжа не го включвам изрично, защото мисля, че това се подразбира от само себе си :)

Не, сериозно, ако Вашето работно време е от 8.30 до 17 ч. с 30 минути обедна почивка и Вие си го спазвате стриктно [освен часа за тръгване вечер , защото успявате да си тръгнете навреме примерно 1 път на 2 седмици], няма ли да се дразните на колегите си, които идват в 9, почват работа в 9.30, на обед отсъстват поне час и си тръгват в 17.05… Защото аз се дразня. Може да съм дребнава, обаче МНОГО се дразня. Защото не е коректно. Не е честно, викахме едно време, ала сега му се вика “не е коректно”.

Дразня се и когато някой по цял ден води по телефона лични разговори, което му пречи на работата, разсейва го и после работата му се връща обратно за корекции, което бави целия екип. Ми ако работиш сам - прави си каквото и когато искаш, щом те търпят шефовете и още не са те уволнили, ама като си в екип - ми съобразявай се, damn it! 

Дразня се и когато в 16.59 някой доволен ти трупне нещо, което е трябвало да е готово преди поне 3 часа, но е вече връщано 2 [примерно] пъти за корекции . И после стане и си тръгне. А ти тепърва започваш да работиш, за да не ощетиш клиента.

Дразня се, когато работиш с някого в екип и взаимно си проверявате операциите, и ти подаваш своите равномерно през целия ден, за да не се натрупва и т.н., а “половинката” ти от екипа ти цял ден се офлянква и се занимава с други неща, някои от които - лични, и почва работа в 17.10, а ти, след като цял ден си работил и си свършил каквото е имало да се свърши, че и нещо отгоре, просто трябва, скърцайки със зъби да стоиш и да изчакаш да ти се дадат към 18 ч. операциите, които съ-екипникът ти едва сега се сетил, че трябвало да ти подготви, сякаш не е бил на работа през целия ден…

Дразня се, когато все едни и същи хора вършат “мръсната” работа: зареждане на принтерите с хартия [ползваме до 1 кашон дневно понякога], разпределяне на разпечатките, надписване на папки, подреждане на общото бюро и прочие…

Дразня се най-вече, че нищо не мога да направя, за да променя нещата!!!    A n y   i d e a s ?