life is beautiful
Животът е прекрасен. Вчера се върна колежката ми, с която работим екип, и вече си работя с нея, а не с други хора, и изведнъж изгря слънце и на моята улица и животът тръгна по-леко някак си. Атмосферата в офиса чувствително се разведри, поне за мен, и ако не бяха системните забавяния, свързани с проклетото струпване на работа и затормозяване на всички системи покрай 10-то число, щях да съм най-щастливия човек на света 
И може би не само аз.
И вече мога да си тръгна в близко до нормално приетото време, и вече не ми се вдига тон за щяло и нещяло и вече ми е много по-приятно да работя. И отново идвам с удоволствие на работа. Защото аз много харесвам работата си. Наистина.
Освен това на обед влязох в един магазин за диетични храни [казва се "Радост" - красиво, нали?] и си накупих разни неща, за да не се чувствам виновна когато ми се прияде през деня. Купих си диетичен сандвич за обяд, който се оказа изненадващо вкусен, макар и малко скъп според мен, но те обикновените сандвичи и те са толкова в този район, така че няма значка. Купих си и незнамсикакви бисквити, също тофу с някаква подправка и едни много вкусни неща, които не бях виждала от 100 години, а за съжаление не знам как се кават, приличат и имат вкус на нещо средно между сухар, бисквита и зрънчо. Също и оризон, който в последсвие върна и някои колеги в миналото
Решиха се и някои заплетени случаи, заплетоха се някои нови случаи, опитваме се да издействаме автограф от Виктор Крум за едно дете, абе емоция и чудо.
Освен обичайните грижи, с наближаването на weekend-а излзиа на повърхността и моето притеснение напоследък: ще се справя ли успешно с ролята си на кума? Стискайте палци!!!