Ако тези инициали не ти говорят нищо, може да не се хабиш да четеш нататък. Ако просто знаеш, че това значи Мартин Карбовски, ела да ти стисна ръката.
От момента, в който прочетох първото нещо от него, просто бях като зашеметена. И пристрастена. Най-сетне някой, който говори мислите ми. Най-сетне някой, който е абсолютно прям и искрен в писането си. Трудно ми е да опиша възхищението си от неговите работи, а също така и не считам, че е грозен. С две думи, пиши ме хард-фен.
Това е едно от хубавите неща, когато работиш в офис –> нещо, което някои хора не могат да приемат: “не мога да работя от 9 до 6″ и т.н. [хахахаха, аз работя от 8.30 до 5 и => не се включвам в тази категория :P]
П Е Т Ъ К ъ т!!! Ура, петък е! Това е една страхотна мисъл, която ти помага да изкараш понякога най-тежкия ден от седмицата. Най-тежкия, защото всеки се сеща да досвърши каквото е изостанало от седмицата, да, и ти, дето четеш, хващам се на бас, че и ти :)
“Честит петък” е едно от първите странни, но приятни неща, с които ме посрещнаха на последната ми работа. Красив поздрав, макар аз да бих ползвала по-често поздрав от рода на “Желая ти интелигентни клиенти” или “По-малко конфликтни клиенти днес”, но не е културно някак си. Хората биха се обидили, ако го чуят, защото клиентът винаги има право, дори когато е седнал… Особено приятно е когато освен петък се падне и т. нар. “Свети Паралей” 
Да, петък плюс заплата е наистина неочаквано добра комбинация
Е, ако мъжът ми се падне да не е на работа, направо е разтапящо. Не, не размазващо, а разтапящо. Любящ мъж, хубава книжка или филм, ако може да не е много тежък или прекалено сериозен, нещо за гризкане… разкош. Остаряваш, ще кажат някои. Не зная. Като малка съм била доста затворена. Предимно съм учела и съм четяла книги. После съм помагала и за брата. Сестра ми предимно е висяла да играе В един момент, когато бяхме сменили семейното жилище, на примерно втората година един ден сестра ми ме измъкна пред входа, за да ме “покаже”. Да покаже, че наистина има сестра на другите деца пред блока, защото те решили, че ги лъже Мдам. Имала съм и периоди на излизане “сред хората”, но докато дойда в София да уча например посещенията ми на дискотека можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Е, не на невнимателен стругар, но все пак… Малко като моняхиня, ама няма значение. Дори по едно време се чувствах като “зелено човече сред другите”. Като непозната и неразбрана от никого… Както и да е.
В началните студентски години имаше някои моменти, в които ми беше приятно да излизам, даже съм участвала в купони “в читалнята” и т.н., но често тези неща са ме сдухвали в един момент. Сега определено предпочитам по-тихите и кротки събирания, например на палачинки и филм, или на кафе, сладолед, парк, определено не предпочитам дискотеки и шум. Остарявам, нали?…. А от тъжно-меланхоличното ми настроение си личи, че той е на работа тази нощ, и съм сама с телевизора и книгата… И blog-а…