… I wish life had an “Undo” button…

Мразя ви!!! Не, не ви мразя - ненавиждам ви!!!! Гнусни скапани чалгари!!!! Всичките!!!! Всички до един. Най-искрено ви желая да оглушеете и да се окажете със стерилитет - за да не можете да чувате и да не ме тормозите с ужасната си шибана музика. И за да нямате потомство. Да нямате деца, които да смятат, че чалгата е нещо нормално и съвсем в реда на нещата. Просто приятна музика… няма що… Мамка ви, скапани идиоти!!!!

Мразя ужасяващата ви музика, която ви кара да се кълчите и да се тресете като проститутки, да се качвате на масата и да тъпчете чиниите с крака, ритайки чашите, защото не можете да уцелите бутилките с пияната си глава… Мразя и този откачен свят, който, изглежда, се пристрастява към тази музика в световен мащаб… Етно ритми, незнамсикакво - лъжа и измама - долната гнусна чалга завладява света. Чалга на английски - не може да бъде, казвам си аз… И се оказва, че и най-смотаното радио пуска такава музика “защото е модерна”. Е, мамка ви, не мога на всяка втора песен да ставам и да излизам от стаята, защото, видите ли, тая песен била модерна, но не била чалга, щото не била българска… Не била на български, голям праз, все е чалга!!!! Гнусна, долна, шибана музика, която дори не би следвало да се нарича музика… Подобрявала качеството си, текстовете… “Горе на черешата”!?!?!? Мили Божке, ако ми позволите… Да си берете лайката, чалгари с чалгари, може ли някаква гръцка песен да е песента, на която да се вдигнат да играят най-много хора на една сватба на двама интелигентни съвременни млади хора в 21-ви век, които дори не живеят на село!?!?!?

Вече ме е страх да слушам народна музика, защото част от нея вече ми избива да е като бабата на чалгата и тя… Тъжно, нали? Като почне някоя песен, която не познавам, само се огледайте. Ако някой се е присвил в себе си и гледа намръщено-преценяващо в тавана и трепери на всяка следваща нота или каквото там се вика, значи съм аз. Пощадете ме. Носете резервен чифт тапи за уши. И ми ги подайте, ако случайно съм забравила моите.

Ако тези инициали не ти говорят нищо, може да не се хабиш да четеш нататък. Ако просто знаеш, че това значи Мартин Карбовски, ела да ти стисна ръката.

От момента, в който прочетох първото нещо от него, просто бях като зашеметена. И пристрастена. Най-сетне някой, който говори мислите ми. Най-сетне някой, който е абсолютно прям и искрен в писането си. Трудно ми е да опиша възхищението си от неговите работи, а също така и не считам, че е грозен. С две думи, пиши ме хард-фен.

Това е едно от хубавите неща, когато работиш в офис –> нещо, което някои хора не могат да приемат: “не мога да работя от 9 до 6″ и т.н. [хахахаха, аз работя от 8.30 до 5 и => не се включвам в тази категория :P]

П Е Т Ъ К ъ т!!! Ура, петък е! Това е една страхотна мисъл, която ти помага да изкараш понякога най-тежкия ден от седмицата. Най-тежкия, защото всеки се сеща да досвърши каквото е изостанало от седмицата, да, и ти, дето четеш, хващам се на бас, че и ти :) 

“Честит петък” е едно от първите странни, но приятни неща, с които ме посрещнаха на последната ми работа. Красив поздрав, макар аз да бих ползвала по-често поздрав от рода на “Желая ти интелигентни клиенти” или “По-малко конфликтни клиенти днес”, но не е културно някак си. Хората биха се обидили, ако го чуят, защото клиентът винаги има право, дори когато е седнал… Особено приятно е когато освен петък се падне и т. нар. “Свети Паралей” Да, петък плюс заплата е наистина неочаквано добра комбинация

Е, ако мъжът ми се падне да не е на работа, направо е разтапящо. Не, не размазващо, а разтапящо. Любящ мъж, хубава книжка или филм, ако може да не е много тежък или прекалено сериозен, нещо за гризкане… разкош. Остаряваш, ще кажат някои. Не зная. Като малка съм била доста затворена. Предимно съм учела и съм четяла книги. После съм помагала и за брата. Сестра ми предимно е висяла да играе В един момент, когато бяхме сменили семейното жилище, на примерно втората година един ден сестра ми ме измъкна пред входа, за да ме “покаже”. Да покаже, че наистина има сестра на другите деца пред блока, защото те решили, че ги лъже Мдам. Имала съм и периоди на излизане “сред хората”, но докато дойда в София да уча например посещенията ми на дискотека можеха да се преброят на пръстите на едната ръка. Е, не на невнимателен стругар, но все пак… Малко като моняхиня, ама няма значение. Дори по едно време се чувствах като “зелено човече сред другите”. Като непозната и неразбрана от никого… Както и да е.

В началните студентски години имаше някои моменти, в които ми беше приятно да излизам, даже съм участвала в купони “в читалнята” и т.н., но често тези неща са ме сдухвали в един момент. Сега определено предпочитам по-тихите и кротки събирания, например на палачинки и филм, или на кафе, сладолед, парк, определено не предпочитам дискотеки и шум. Остарявам, нали?…. А от тъжно-меланхоличното ми настроение си личи, че той е на работа тази нощ, и съм сама с телевизора и книгата… И blog-а…

В квартала, където живея, има доста слепи. Може би имат специален блок някъде, мисля си понякога аз.

Веднъж, докато чаках да си купя дюнер, видях четирима от тях преспокойно да си ядат хамбургер. Колко си смотана, Мария, си казах тогава, ти като се капеш със солети не значи, че слепите не могат да ядат сандвичи. И много се засрамих от себе си.

Всеки път, като видя сляп човек на спирката, ми се иска да му помогна. И ме е страх как ще реагира. Да не ми се обиди на непохватните опити. Така преди две години помогнах на едно момче да се пресече улицата и да се качи на автобуса и цял ден после ми беше много леко на душата. А миналия месец на път за работа на една спирка стоеше очевидно сляпо момче, което изглежда не можеше да се ориентира. Погледах няколко секунди, па зарязах приятелката и чантата си и хукнах да помогна на момчето да се качи на автобуса, младо момче, на моите години беше. Хванах го за ръка [то на тази спирка друг автобус не минава, значи беше за този] и го качих и то вика “От тук ще се справя”… И аз, патката с патка, го оставих, вместо да го домъкна до някоя седалка… А той не се справи, олюля се, не можа да се ориентира добре, замалко да падне. Но ми беше неудобно и гузно, защото изглежда искаше да се справи сам, а аз се намесих. Треперих цял ден. 

В квартала има едно сляпо семейство. С деца. Две деца. Те май виждат. Представяте ли си как това семейство идва в кафе-закусвалнята, купува си кафе, бира за таткото и закуски за децата и сяда на масичка да закусва?!?!?!? Като съвсем нормално семейство!!! Е, и продавачката явно вече ги познаваше, та им донесе нещата до масата, но все пак…

Понеже нося очила с голям диоптър голям мой ужас е да не ослепея. Защото няма да мога да работя, защото няма да мога да правя нищо, защото няма да мога да чета, защото ще трябва да завися от някого и да му тежа. Така си мисля. Защото ме е страх. По-точно - ужасявам се. Имаше един филм за една жена, която беше учителка в училище за слепи деца. И внезапно самата тя ослепя след някакъв ужасно нелеп инцидент. И после децата й помагаха. Но беше толкова ужасно и страшно…. Плаках няколко дни след това.  

П.С. Ето един линк, който ми напомни всичко това, иначе щях да пиша за сватбите пак, но сега нямам вече нещо настроение… http://www.gatchev.info/blog/?p=283#comment-8133

П.П.С. Ако някой може да ми сподели къде да прочета как се сменя шрифта тук и как да направя link-овете да изглеждат по симпатични - благодаря.

В съседния офис една колежка май забременя. Макар да не се каза открито, беше “заподозряна” много скоро… И днес дойдоха да ни предупредят да не се пуши на мястото, където се пушeше до момента [то се намира точно до вратата на съседния офис и по ирония на съдбата пепелникът се намира точно под заповедна на Изпълнителните Директори, че в цялата сграда(!!!!!!) пушенето е абсолютно забранено!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!]. Помолиха да се пуши в коридора до тоалетната, защото на жената й ставало лошо, разбирате ли. И ние с една млада колежка, и тя млада булка като мен намерихме решение на нашия проблем с пушенето през работно време в офиса. Просто ще си направим график и ще си забременеем тихо и кротко, една по една. И нашите колежки щат-не щат, поне в работно време няма да пушат вътре. Идеално! За нас, четиримата.

П. С. Наясно сте, разбира се, колко сме отчаяни, за да си помислим такова нещо, и на всичко отгоре почти едновременно да се осмелим да го кажем на глас в ТОЗИ именно колектив !!!