I`m back :)
Здравейте.
Не съм писала от много време. От страшно много време. Както може би предполагате положението в работата в един момент стана непоносимо. За 2006 година получих толкова обиди и грубости, колкото не бях получила в целия си живот преди нея. И всичко това, вършейки съвестно и отговорно работата си. Да, вярно е, имах един фал пролетта. Признавам си. Последствия нямаше. Изпуснах си нервите и клиент от другата страна на жицата (на телефона) ме чу как го нарекох ”едикой си от майната си” (защото звънеше от чужбина, а не запомних града), издирвайки съответното досие. Стана много неприятно, факт. Колко съм го преживявала само аз си знам. Що кошмари съм изсънувала и какво самобичуване беше не искам да си спомням. Но това, мисля, не е основание да бъда подложена на “специален” отчет, да се следи всяка моя дума и разговор, да ми се броят разпечатките и да давам обяснение защо съм направила разпечатка от тази програма (ами защото информацията е по-пълна), а не от друга (защото е на същия брой страници, а информацията не е достатъчна) и прочие изродщини. Наистина трудно ми е да си спомня униженията, тормоза и грубостите, които се изсипаха на бедната ми глава през 2006 година. Когато лятото узнах, че външен човек - стажант е питал колегите ми какво всъщност става, че се държат така с мен, след като не давам никакви основания, разбрах, че не си въобразявам. И че другите ми колежки не си въобразяват. Засега което се сетихме като причина, е, че може би шефката ме счита за заплаха за себе си и желае да ме смачка или дори ”разкара”. Е, успя. Това, което съм изписала тук, е една хилядна от причините и ситуациите. Не желая вече да си спомням всичко това, тъй като за мен този период приключи. Забравих да кажа, че през есента изневиделица претърпях операция - апандисит и бях после 1 месец почти на легло - имах усложнения при зарастването на раната. Изживях го много тежко, защото към края на годината работата се увеличава многократно и се чувствах ужасно виновна, че не мога да ходя на работа. Единственото хубаво нещо беше, че не се случи през декември 
Както може би предполагате от тази година вече не работя на същото място. Преместих се в друг отдел. Отношението вече е на светлинни години по-добро. Поуспокоих се - месец декември беше много тежък за мен, още повече “следенето” стигна връхната си точка и обидите бяха по-груби от всякога. Никой не оцени факта, че не съм си взела шапката да напускам през декември, а съм останала в най-тежкия месец да помагам за края на годината. Както и да е. Миналото ми на старото място е обърната страница за мен. Надявам се грубостта и обидите - също.
Навлязох в новата година с притеснение дали ще се справя с по-сложната и отговорна работа. Дали ще успеят плановете ни догодина да имаме дете. Дали ще имаме къде да живеем. Дали ще се справя. Но едно е сигурно. Много по-спокойна и оценена се чувствам. Имам добър ментор. Даден ми е шанс и ще се опитам да се справя.
От сега нататък мисля, че този блог ще съдържа много повече позитивни мисли. Имам още много неща за споделяне, но явно няма да стане на един път.
Благодaря за вниманието.