… I wish life had an “Undo” button…

Таз’ организация, оназ’ организация, все пак е Айкидо, нали?

 Когато почина Жоро, пръст му лека да е, настъпи Разцеплението. А сега какво ли ще стане?

Ето текст за фактите от Дарик от 24.03.2007:

Президентът на Националната Айкидо и Джу - Джицу федерация, 32-годишният Ивайло Драганов, загина в катастрофа, станала около обяд днес, в близост до шуменското село Белокопитово. Това научи Дарик. Жертвата е пътувала на седалката зад шофьора. Ранена е и 30-годишна жена, тя е без опасност за живота и е настанена за лечение в шуменската болница. По информация на Дарик автомобилът е пътувал за Провадия. В него са се возили общо 4-ма души, загиналият, съпруг и съпруга и нейният брат, който е управлявал колата. Драганов  е трябвало да слезе на 7-ми километър, където са го очаквали негови приятели за да го откарат до Шумен. 32-годишният мъж е щял да участва в изпитна комисия по айкидо. 

Катастрофата е станала, след като лекия автомобил “Пежо”, със софийска регистрация, се е блъснал в билборд. Официалната информация за причината на катстрофата е несъобразена скорост. По информация на Дарик шофьорът на колата се е опитал да избегне удар с насрещнодвижещ се тежкотоварен автомобил. След неуспешната маневра Пежо-то се блъска в билборда, а Драганов загива на място.  

Журналистите, пристигнали на мястото на инцидента, бяхме нападнати от приятели на загиналия. Макар, че стояхме на 30-40 метра от катастрофиралата кола, към нас се приближиха 2-ма здрави мъже, които започнаха да ни заплашват, в опит да ни изгонят.  Доста афектирани те се насочиха към фоторепортера на в-к ” Труд” Христо Христов. Към тях се присъедини и 3-ти мъж, който удари фоторепортера на ежедневника, а останалите бяхме подгонени със заплахи. Само намесата на униформен полицай предотврати мелето. Нападателят изкриви с ритници предната врата на “Фолксваген”-а, с който пътувахме 3-мата журналисти. От полицията отказаха да ни съобщят имената на лицето, което удари колегата Христо Христов. По случая е образувано дознание. Снети са и свидетелски показания. От пресцентъра на ОДП-Шумен до късният следобед не излезе информация. Такава бе подадена едва 6 часа след катастрофата. Дори след инцидентът с журналисти, говорителката Марияна Пенчева не оказа съдействие.

Ех, вижда се светлина в тунела. Но дали е изходът или просто влак в насрещното?

Днес към 16 ч. от магазина любезно ми се обадиха на мобилния (сигурно е включено в цената), че матрачето ни, скъпоценното, е вече там и да заповядаме да го вземем. Обадих се на мъжа и на път към къщи се надявах вече да имаме легло. Но имала глава да пати…

Оказа се, че като се прибрах мъжът ми и приятеля му (повикан на помощ от вчера) още се моткат и ги замолих да тръгват, че искам на легло да спя вече. Едва смогнах да се окъпя и преоблека и те си дойдоха. Ох, матрачето ми то!!! Противно на очакванията ми не беше чисто бяло (такова ми показаха в първия магазин), а сивкаво със сини черти. Идеално! Ще се мърля по-малко Имаше и скромно упътване: ”Да се обръща на три месеца” и т.н. Ура! Обаче след малко надеждите ми увяхнаха. Хазяина го няма и не можем да изнесем счупения диван, за да има място за матрака. Наближава 19.20, мъжът ми се гласи да тръгне на работа - няма хазяин, няма чудо. Накрая се обадиха, че иде, засекли се с мъжа на входа…

Добре, че беше съквартирантът! Мъчиха се горките с хазяина сума време, докато успеят да поразглобят и изнесат потрошения диван - поне видяхме къде е проблемът, чудя се как изкара толкова все пак Изпратих хазяина, почерпих съквартиранта с руло (7 days с капучино, най-доброто руло, доскоро беше 0,93 лв. в Кауфланд, сега е 1,03 лв. пак там).

Точно преди малко постлах определените временни чаршафи, върху които да стои матракът, и го оставих съгласно указанията да “диша”. След малко смятам да си лягам. Дано се наспя по-човешки. И който ви каже, че на твърдо се спяло по-добре, не му вярвайте ЛЕКА НОЩ!