… I wish life had an “Undo” button…

Наистина, така каза! А аз, патката му с патка, така се смутих, че сигурно ми е проличало L Днес отново се засякохме с „моя” сляп, когото изпращам от спирката на 94 на Попа до спирката на трамвая пак на Попа (в посока Славейков). Както повечето пъти напоследък, беше с момиче – и то сляпо – може би жена му? Слепецът ме заговори веднага, много комуникативен, аз лично сигурно бих мълчала като пън в подобна ситуация. За едната минута път успяхме да се порадваме на идващите четири почивни дни и прочие житейски дреболии. Даже ме попита кой трамвай чакам (защото те преди чакаха 12-та, но сега, с „невероятния” експеримент* на СКГТ, чакат 10-та) и като казах „Ами който дойде…”, ме побутнаха да се кача на току-що спрелия на спирката – да не си губя времето. Може би по-добре, че се качих. Защото в ситуации като тези от една страна умирам от ужас дали ако аз ослепея някой ден, ще има кой да ме хване за ръката и да ме заведе до спирката и да ми каже след колко минути ще ми дойде трамвая. От друга страна на много места съм чела, че слепите, както и хората с други проблеми, т. нар. „инвалиди”, не желаят съчувствие. И в този смисъл чак не знам какво да кажа, освен нещо за времето, примерно. „Какъв разкошен изгрев днес” не върви, нали се сещаш… В ужаса си да намеря баланса в поведението в подобни ситуации първите пъри просто го подхващах под ръка и бодро се провиквах „Вие бяхте към спирката на трамвая, нали?” и след утвърдителния отговор мълчаливо го отвеждах. Устата ми някак се слепваше и не смееше да проговори думица. Сигурно човекът не е изпадал един и два пъти в подобни ситуации, та с невинни въпросчета успя да „пречупи” донякъде моя смут. Чудя се дали да не се представя следващия път? Да се запознаем, като истински хора. 

———

* Относно проклетите експерименти на СКГТ, мисля, че е редно който предлага експеримента, да го ползва. Ама не да пътува с колата по същия маршрут, а действително да ползва определения трамвай, тролей или автобус. Убедена съм, че качеството на предоставяните услуги ще се повиши много бързо…

… да ни изоставиш

Миналата сряда са му предложили нещо, което трудно се отказва, и е приел. Станал е шеф в друг отдел - поне за 6 месеца - след което ще се реши дали е за постоянно. Заповедта е от 23.04.2007, а с дата 25.07.2007 ни дадоха да подпишем допълнителните споразумения, свързани с промяната на структурите. Такава експедитивност не бях виждала за над пет години време…

Бях като ударена с мокър парцал. Едва сдържах сълзите си. Тъкмо да попадна и аз на шеф, и то на такъв, който ме оценява, и щастието ми да продължи толкова кратко. Някои колеги сякаш се зарадваха!?!?!? Пази Боже, отново изцяло женски колектив - с какво го заслужих????

А разликата вече се усеща. Няма кой да разсее натрупаното напрежение и избухват малки пламъчета… Кога ли ще стане големият пожар…