Освен на този сайт понякога (особено често напоследък) попадам и на други подобни, вкл. публикации в блогове, явно зелената тема се разраства с всеки един момент.

Ето какво правим ние/аз в нашето скромно домакинство в тази насока:

• Ползваме презареждащи се батерии (хем е и доста по-евтинко). Имаме няколко изхабени “обикновени”, за които чакаме да изскочи (т.е. да се обяви публично) място, където да ги предадем за рециклиране, защото знаем, че не бива да се изхвърлят на болкука, а на специално определени места, които аз поне още не знам да има
• Изхвърляме боклука разделно. Опитваме се да приучим и съквартиранта - с променлив успех.
• Ползваме найлоновите торбички многократно, когато може - отказваме предложената торбичка (носим си от къщи), имам намерение скоро да закупя платнени торби за нас и за подарък на познати, например виж най-отдолу*
• За работа съм си купила порцеланова чаша и се стремя да не ползвам за еднократна употреба. Когато все пак се случи, измивам чашата, за да се позлва повторно.
• Участвахме в акцията за засаждане на дървета: Залесяване на сечището в местността „Момина скала” 2007 (http://gorichka.bg/index.php?p=67&l=1)
• Стремим се да пестим вода и ток (хем и сметките намаляват), макар че все още нямаме навика да спираме уредите (да не са на stand-by).  Подариха ни кана за топлене на вода, която използваме активно. Не пускаме цялата фурна, за да стоплим една порция храна. Изключваме котлона преди да свалим съда от него, за да се използва максимално топлината.
• Ползваме градски транспорт. Ако някога имаме кола, сигурно ще я ползваме само за извънградско придвижване, то и без това с тези задръствания…
• Не печатаме ненужни неща у дома.
• На работа отделям хартията, която е “малко употребявана”, т.е. няма конфиденциална информация върху нея, и я ползвам за водене на записки и други подобни (от другата страна). Някои колеги вземат такава хартия за децата си в къщи.
• От хартията, в която е опакована офисната хартия, стават чудесни здрави и бели от едната страна подвързии за книги, тетрадки и учебници

Засега не се сещам за друго, но ще пиша пак друг път.

Уф, днес излях насъбирано за доста месеци, та ще прощавате

—————–

* за платнените торби:

Тази песен напоследък чух няколко пъти и все се опитвах да отгадая/запомня името й, но така и не успях. Докато наскоро не гледах един епизод от филма “Ghost Whisperer” (http://www.imdb.com/title/tt0460644/), който започваше с концерт на някаква група, която след секунда се оказа, че пее въпросната песен. WOW! Гледах, слушах и накрая видях името на групата (май беше на някакъв плакат или барабан), а и те си го казаха (дали са си платили за реклама?). Е, предвид името на песента лесно я познах Интересна беше реакцията на мъжа ми, когато му я пуснах. Първо ме изгледа суууупер странно, може би заради “припева” (?) –> по слух:

Pain. Without love.

Pain. I can`t get enough.

Pain. I like it rough.

`Cause I’d rather feel pain

Than nothing at all.

А може би защото по-късно презрително заяви, че е “стара” (и какво от това???)…

Пет минути и дванадесет секунди настървение и ритъм, които изкарват всичко зверско в мен наяве. Под звука на тази песен съм готова да стана, да дойда и да направя всичко. Надъхва ме невероятно. За съжаление по-често ме обхваща желанието да стана и да убия някого (трудно сдържам гнева си от човешка простотия и от безумна простотия (а.к.а. чалга)). По принцип мисля, че изглеждам обикновена, но понякога в мен се събуждат такива чувства, такова искрено животинско желание да се разправя с човешката простотия във всичките й форми по най-простия и елементарен начин на света: до стената и пушката, че не мога да се сдържам да стоя на едно място, честна дума. Или какъвто метод за умъртвяване е под ръка в момента. Пазете се. По принцип търпя дълго, но в един момент чашата прелива, малкото камъче обръща колата и тогава не ви се иска да сте пред очите ми. Не ме интересува дали сте надънили ужасната си музика в съседния апартамент. Дали сте се опитали да ме сгазите, защото пресичам на зелено, а вие бързате и не ви се чака да ви светне на вас зеленото. Дали сте незаинтересовани хора, на които се опитвам да дам парите си, за да ми продадат нещо в замяна, а вместо това си бъркате в носа и зяпате през прозореца. Дали не разрешавате да се отвори прозореца в стаята/автобуса/влака, за да влезе малко въздух и да излезе вашата воня. Дали сте некомпетентен човек, който е там, където е, заради подмазвачество и “връзки”. И още милион неща. Пазете се от ядосаните млади хора, защото някой ден това наистина ще ви струва много. Ето, пак ми подейства така

В ранните ми студентски години направо издивявах на тази песен. А когато видях и клипа просто дълго време мигах на парцали. Представете си едно странно същество, облечено предимно в черно, с обица на носа, което се извива в някакви безумни форми и лицето му не се вижда от развяващата се коса, изпраднало в някакъв транс, е, може би донякъде това описва състоянието на духа ми (донякъде май и вида ми), когато чувах тази песен. Интересното е, че нямам спомен кога за пръв път съм я чула, но най-ярко я свързвам с едно безрадостно събитие, на което се опитах да самоубедя себе си, че имам настоение и че не съм чак такава самотна загубенячка, каквато очевидно бях (неуспешно, разбира се). Ключовата дума е “скелети”, различност и самота, и ако си намерите клипа, ще разберете защо

Много “мека” и приятна песен на тази странна група. За времето си бях впечатлена и от клипа. За съжаление от няколко години нямам къде да гледам клипове на песни и понякога това много ми липсва, но какво да се прави.