… I wish life had an “Undo” button…

…има една чудесна функция на Favourites: Open All in Tabs.

Затова сега ми е много по-лесно да копирам “за архива” още някои възстановени връзки. В разбъркан ред

http://book-bg.com/ - наскоро препоръчана ми online книжарница, която изпробвах и лично, в момента с безплатна доставка за София и с 10 % отстъпка от цената на книгата. Удобството е, че имаш право за избор за часови пояс, в който да “очакваш” получаването на книгата (е, не че се спазва до минута, но като ориентир не е зле)

http://www.imdb.com/ - мисля, че не се налага коментар

http://www.google.com/reader - писах вече за таз яка работа!!!

http://blog.peio.org/

http://annainyourbox.blogspot.com/

http://eneya.wordpress.com/

http://sulla.blog.bg/ - страхотни анализи на реклами, често съвпадат с моето мнение, но аз никога не бих могла да се изразя толкова духовито и красиво!

+ 1-2 лични, които остават само за мене си

Какво ми става, damn it… Тоз крокодил ми влезе в главата и няма излизане. Ще откача. Не стига другото, ами и имах тъпотата да се изтърва с един коментар в блога му, па той взе, че се поинтересува защо съм си направила грешния извод, че е разкошен. Има един лаф “За тебе - лъжа, за мене - истина”. Това е всичко. Всеки усеща нещата различно. Може би защото си имам един чудесен мъж, но някак си ми липсва неговата коса. Не е смешно. Никак даже. Като се подстриже и обръсне съвсем дечко изглежда (млад искам да кажа). Пуста моя кратуна, дето се зазяпва из дългите коси. Ама отвътре ми идва… А моичкият си е имал и той коса. Ама я “отказал” даже преди да се запознаем още и сега упорито не търпи повече от сантиметър… Цял сантиметър - неееее, много е дълга…. А тези дни случайно ровейки се ми попадна галерия снимки на този с косата (да не се бърка с известен герой на Тери Пратчет, чиято внучка се казва Сюзън). Е няма такава стая, копеле. Точно както си я представях, точно толкова “подредена” се и оказа. Напомня ми на… не, обещала си бях повече да не мисля никога за него, нито да му пиша и т.н., изтрих де що имам координат’… Ама и неговата стая беше… Мамка му и прасе. Къде ми се обърка всичко покрай празниците, когато имам повече време за мислене… Не ща да виждам и да чувам ни крокодили, ни коси, ни танци (… а в тази същата галерия ми попадна танцЪТ с главно Т и със звук… Е няма такъв танц, няма такава коса…). На всичко отгоре Firefox-ът има собствено мение за живота и света напоследък… Като екстра ту има, ту няма зачистващи програми, а на ръка не съм особено веща да “почистя” след човъркането си…
МИШКА, АКО ЧЕТЕШ ТУК И НЕ МИ КАЗВАШ, ПО-ДОБРЕ МИ КАЖИ!!!

Преди месец се оказа, че е необходимо да ми бъде направено това изследване - ПЕРИМЕТЪР НА ОЧИТЕ.

Порових из интернет, но имаше информация основно за самата машина, с която се прави това изследване. Тъй като часът ми беше в рамките на работния ден за мен се оказа важно да знам предварително някои подробности от рода на “А колко време отнема?”… “Разширяват ли се зениците, т.е. мога ли да се върна на работа след това?” и т.н. Затова реших да напиша с няколко думи за какво иде реч, за да спестя догадките на други като мен.

Изследването струва около 25 лв. или 30 лв. в Медицински център Зора в гр. София (до ж.п. гарата) - има сайт и доста прилична карта на него. Уточнявам го, защото със сигурност има различни видове апарати, а аз мога да опиша само това, което се е случило на мен. Честно казано имам здравна застраховка от работа и не съм плащала за изследването, но видях как лекарката записа цената в нещо като “лекарски журнал”.

Какво представлява изследването ПЕРИМЕТЪР НА ОЧИ?

Апаратът, с който се провежда, прилича на куха бяла сфера с диаметър около 60 см., на която единият край е отрязан. В този отрязан край има поставка, на която се обляга главата на изследвания. Към уреда има свързан компютър и нещо като мишка, но по-тънко. Това мини-мишле всъщност по-скоро прилича на мързеливче и има подобна функция, за която ще спомена след малко.

Значи закрива се едното око на изследвания, поставя се главата на поставката, настройва се програмата и в тази част на уреда, която е диаметрално противоположна на носа на изследвания, светва една лампичка. Изследваният гледа към нея и започва самата процедура. Тя се състои в това, че междувременно по най-различни места из сферата (в обсега на зрението) за секунда (части от секундата???) светва светлинка. Щом изследваният види тази светлинка, дава знак, като натиска “мишлето”. Системата отчита дали има зони, в които не се “виждат” светлинките, както и “фалшивите тревоги”. Изследването се повтаря и за другото око. Системата разпечатва и резултатите - за всяко око има графика и мини анализ на резултата. Няма неприятни усещания, става сравнително бързо. Аз лично чаках най-много “да загрее апаратът” и да дойде лекарката, която междувременно си прищипала пръста, потекло й кръв и отишла да я превържат

П.С. Следващата “екстра” за мен ще бъде т. нар. “Оглед с Голдман”, за който ми споменаха, че е по-неприятно. Ще пиша и за него.