Archive forDecember 29, 2007

Някои приятни руски песни за слушане в 2.14 сутринта

Не са подредени по никакъв ред. Просто така ги разбърка програмата (на shuffle е)… С извинения за правописните грешки!!!

* Ваше благородие (Песни нашего века) –> има много мъдри слова тук, ако можех да разбера повече… На кого тьi добрая - на кого - иначе…

* Вечер бродит (Песни нашего века)

* Океан Елзи ([е-оборотное]лзи) - Вулиця - много странна песен, на мен ми прилича по-скоро да е изпята на сръбски език (не съм специалист)

* Хромой король (Песни нашего века) –> весела песничка, но от кой ли филм беше..???

* Отважньiи капитан (Песни нашего века)

* БИ 2 - Еще не вечер

* Ночная дорога (Песни нашего века) –> има една много мъдра мисъл: Дороги трудньiй, но хуже без дорог…

* Бригада (Remix)

* А все кончается (Песни нашего века)

* Вершина (Песни нашего века)

* Песенка о собачке Тябе (Песни нашего века)

* Томас - Командор

* Какой болшой ветер (Песни нашего века)

* В. Бутусов - Берег

* На болшом каретном (Песни нашего века)

* БИ 2 - Сокол

* БИ 2 - Волки (абе нещо много животни станаха)

* Снег (Песни нашего века)

* Атлантъi (Песни нашего века) –> Когато за първи път я чух,ЧУХ текста (towa ми се случва изключително рядко) и се разревах. Чаках трамвай на спирката на Попа на път за работа и започна тази песен и просто се разревах както си бях със слушалките в ушите, какво ли са си помислили хората… нямах сили (а и няма къде) да се скрия и просто си поревах и влязох така в трамвая… Почувствах се малка, дребна, безполезна, с нищожни проблеми (бягат ми думите, няколко секунди търсих думата “нищожен” в кратуната си…. това гадене и тоз крокодил съвсем ще ме довършат…)

* Наутилус Помпилус - Негодяй и ангел (напомниха ми за филма “Брат”)

П.С. Не знам какво ми стана днес…

? Може би облекчението, че в крайна сметка работната година приключи много добре (успешно, с въртящо се кълбо (рядкост напоследък), без забатачени досиета - поне за мен лично, всичко изрядно до край, че даже шефката ни пусна в 16.30 - не повярвах на ушите си).

? Може би невероятното съчетание от зверски главобол въпреки тежките дроги, с които се натъпках днес + невероятно гадене, което продължава много упорито напоследък (ама предимно вечер). Не, не мисля, че съм бременна, благодаря. Аман от недискретни хора, бре, то да не си сподели човек. В тази връзка не мога да разбера как уж културни и интелигентни хора могат да те питат “право, куме, в очи” дали си бременна и кога ще имаш дете - за мен това са свръх интимни детайли, любопитството за които ми е трудно да простя дори на най-близките си роднини… Пък и то не става по поръчка- някъде четох, че дори да уцелиш 8-часовият (!!!) благоприятен момент, шансът е 1:4. Е как може тогава да има нежелани бременности не мога да разбера. Но аз се отнесох…

? Може би просто главата ми се запали от всякакви объркани мисли и опити да се разбера…

? Може би от отчаяното обаждане на близка приятелка, която изглежда има сериозен личен проблем и се чуди какво да прави…

? А може би просто вече ми е изгърмял някой бушон, а?, време беше…

? Или просто съм тотално облъчена. От компютри, от телевизори, от телефони, от малоумници…

Comments