Май съм бременна, а…
11.07.2008 г. Ден след теста.
Днес ме видя колежка от работата, с която не се бяхме засичали отдавна. Похвали се колко съм отслабнала и се поинтересува как. Обещах й линк към „един сайт” и т.н. Подчертах колко е важно да изчете книгата за режима. Но това не е най-важното. Тя каза, че по лицето ми е изписано още нещо, нещо хубаво. Изненада ме. Чувала съм, че на бременните им личи по изражението… Но аз дори не съм сигурна. Толкова се надявам да не е фалшив тест, че не знам как ще издържа до утре на обяд, когато минават 48 ч. от първия тест и когато според съвета от кутийката следва да се направи втория….
Видях се с близка приятелка, която скоро започва работа в моя отдел. Толкова съм щастлива. Днес е съобщила на настоящия си шеф, че напуска, което е голямо изпитание само по себе си, и се видяхме за бързо. Когато тя разказа всичко, казах нещо от рода, че и аз мога да кажа нещо хубаво, и извадих теста. Тя се разплака, толкова се зарадва за мен. Поговорихме, посъветва ме да си запиша час за лекар за по-скоро. Вече не помня дори какво говорихме, толкова ми беше емоционално.
Прибрах се в стаята, на колежката синът е приет първо желание след седми клас. Голяма радост. Днес явно е един позитивен ден за всички
Записах си час за лекар. Този, при когото ходя, е отпуска и първоначално съвсем лекомислено си взех час за 22.07.2008 г. После си дадох сметка, че няма да доживея дотогава в неизвестност и си записах за понеделник (14.07.2008 г.) при „когото и да е”.
Притеснявам се как да реагирам и какво да правя, например:
- Кога да кажа на шефката? Ясно е, че на колежките ще е по-късно, но тя трябва да знае, напр. да не ми дава да правя архив и т.н. И също да си прави сметка за заместващ.
- Какво да правя с режима? Трета олекотена пише в книгата, но не помня да е споменато точно за случая, в който забременяваш по време на режима… Мисля да спра подсладителите и да се върна на мед за кафето и на захар. Опасявам се, че по храната колежките ще заподозрат нещо, защото точно вчера ме питаха докога ще отслабвам и аз казах, че имам още 3 кг. Освен това знаят за протеиновия четвъртък… Освен просто да им кажа след лекаря, не знам…. Да не се урочаса нещо… Но аз пък не мога да лъжа добре….
- Къде ще живеем? По принцип като почнахме да се трудим по въпроса и говорихме със съквартиранта и той каза, че няма против да сме с дете, стига да не го караме да пази тишина, а аз нямам такова намерение. Само че не знам ако наистина стане, дали ще мисли все още така… Кога да говорим с него, да му кажем ли отрано или по-късно, не знам….
- Роднините ще чакат, и без това не ме виждат. Само дано не се сети някой да ме пита, че ми е трудно да лъжа, а и ще се разбере след време, че съм лъгала…
- Как ще успеем с парите? В момента сме на – 500 лв., а заплата ще има след 4 дни чак и пак няма да успеем да излезем на нулата въобще. А ето, че ще имаме покупки, добре беше да имаме спестявания дори, а ние… почивахме и обикаляхме страната… Е, ако това е цената да е станало, бих я платила тройно и петорно, но какво ще правим….
- Ще трябва да се лишим от книгите си, за да има място за разни неща, може би и от някои други мебели. Ако не съм споменавала, живеем в 1 стая, като половината е заета от матрака, на който спим.
Сърцето ми подскача, не знам къде се намирам, надявам се да не ми го пише на челото. Днес поне има достатъчно други поводи, за които мога да твърдя, че са ме развълнували повече от обичайното, но все пак…
Стискайте ми палци, дано всичко е наред и наистина да съм бременна. А ако е така, стискайте палци да имаме едно живо и здраво бебе (или повече живи и здрави бебета – пада ми се да имам близнаци, ако наистина се предава по женска линия през поколение).
Благодаря, че ме изслушахте.