Няма да навлизам в подробности на историите, които чух, нито на интересните персонажи, които видях и над които дружно разсъждавахме, а ще го карам по-телеграфно, че да не досаждам.
Лекуваха ме с но шпа инжекции мускулно 3 * 1 и след като вече не можех да си ползвам дупето по предназначение, минах на таблетки.
Направиха ми всичко 3 ехографски прегледа: в събота вечер (при приемането), в понеделник сутрин (на визитация) - пуснаха ми да чуя сърцето, много вълнуващо, досега само бях го виждала как се мърда - и в четвъртък сутрин (на визитация) - преди изписването.
В понеделник ми изписаха и Утрогестан сутрин и вечер по 1 таблетка през устата.
През повечето време се старах да лежа.
Посещения официално между 16 и 18 ч., но на практика почти по всяко време можеше да дойде някой да те види и да излезеш на двора или на кушетките пред отделението.
Храната беше нормална болнична, прилична на вкус, различна за болните от диабет, но в доста скромни количества. Направи ми впечатление, че към закуската (кифла, баница, тутманик и прочие) нямаше нищо за пиене, дори един прост чай. Нямаше също така никакви плодове или зеленчуци (салата)… т.е. май имаше 1-2 пъти салата, но само за диабетиците. Да не споменавам куриозните случаи с една закуска на диабетиците, на която им поднесоха… сурови яйца - забравили да ги сварят… Или един обяд на диабетиците, който се състоеше в едно малко горно бутче и хляб… Не знам как се справяха тези в 9 месец… т.е. знам - ядаха навън или им носеха…
Интересно за мен беше спазването на реда: можеш да ходиш “по дрехи”, т.е. не си по нощница задължително, нямаше кой знае какви изисквания по стаите, напр. в някои болници на шкафчето може да имаш само чаша и шише с вода, нищо друго и прочие. Като цяло свободен режим.
Персоналът беше любезен и кротък, макар че не ни засипваха с информация. Впечатли ме странното отношение към системите - караха пациентите сами да си ги спират и пускат. Не беше необичайна картинка жена с банка (система) в ръката да отива до тоалетната, където няма къде да я закачи и я държи в ръка (това е опасно, защото следва да се подържа разлика в нивата). Също така никой не се пребиваше да тича към пациентите, макар че предполагам за спешните случаи е друго - все пак повечето си бяхме здрави и ни държаха за наблюдение.
Изписаха ме в четвъртък, издадоха ми болничен и епикриза - нищо необичайно.
Имаше два фрапиращи случая, на които станах свидетел, и които искам да споделя, за да имате едно на ум:
1) Жена в момента в началото на деветия месец, която от един месец е в това отделение. Постъпила с контракции в 8 месец. След 1 месец (!!!!) престой - под лекарско наблюдение!!!, когато се смениха лекарите (излезли отпуск и т.н.) й казаха, че бебето й изостава много с развитието - 4 седмици, че се мъчи, че няма достатъчно околоплодни води и т.н. и че трябва спешно секцио… но няма дати?!? Евентуално за другата седмцица…
2) Жена с 8 години стерилитет, първо инвитро успешно, термин съвсем скоро, с планирано секцио поради стерилитета. Може би час преди секциото я извикват за преглед при непознат лекар (в последствие се оказва, че той няма право въобще да я преглежда). След особено груб преглед (с последствия твърд корем, контракции) лекарят се държи ужасно, обвинявайки я, че лъже за стерилитета (!!!) и че няма основание да не роди нормално. Отменят планираното секцио. За съжаление в разправии се губи много време и предишната жена не може да използва освободения час. Мнението на жената с планираното секцио е, че “мръсно” й е направил лекар от болницата, който предишния ден я търсил и й искал пари - да го избере с “избор на екип” да й направи секциото (+ допълнително пари на ръка). Тя е отказала…
Това е.
Сега имам един месец болничен, в който трябва да почивам и да се пазя, но да не се залежавам…
