… I wish life had an “Undo” button…

Най-първо малко линкове (събирани са “от където ми попадне” и от форуми)

Календари и калкулатори:

• Pregnancy week-by-week calendar http://pregnancy.baby-gaga.com/calendar/
• Календар на бремеността по седмици http://www.worldnn.com/serv/Document?Action=show&DocID=2131415396
• Pregnancy calendar http://www.justmommies.com/pregnancy_calendar.php
• http://www.bg-mamma.com/site/component/option,com_wrapper/Itemid,38/
• Календар на бремеността с посочени изследвания http://free.hit.bg/doctorgeo/Calend.html
• 3D week-by-week calendar http://3dpregnancy.parentsconnect.com//
• Биология на вътреутробното развитие http://www.ehd.org/resources_bpd_illustrated.php?page=3&language=13
• Тегло и размери на бебето http://www.babycenter.com/average-fetal-length-weight-chart

Прегледи и изследвания:

• Пренатален скрининг, женска консултация http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=756&Itemid=36
• Прегледи и изследвания при проследяването на нормално протичаща бременност http://www.biberonbg.com/info/izsledvaniq.htm
• Изследвания преди и по време на бременност http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=blogcategory&id=173&Itemid=36
• Изследвания през бремеността http://estestveno.wordpress.com/2008/01/13/izsledvaniya/
• Биохимичен скрийнинг http://www.bg-mamma.com/site/content/view/432/37/
• Ултразвуков скрийнинг http://www.bg-mamma.com/site/content/view/744/
• Видове ултразвукови изследвания http://estestveno.wordpress.com/2008/01/16/ultrazvukovi_izsledvaniya/
• Видове прегледи и изследвания по време на бременността http://www.bg-mamma.com/site/content/category/4/24/68/
• Лабораторни и апаратни методи на изследване по време на бременност http://www.biberonbg.com/specialisti/izsledvania.htm

Имам следното затруднение: в момента съм в 11 г.с. и 2 дни. Според моята логика това значи, че съм в 12-та седмица (броенето почва: първа седмица: 0 г.с. 1 ден, 0 г.с. 2 дни… 0 г.с. 7 дни, втора седмица: 1 г.с. 1 ден и т.н.). Обаче май всички считат, че това е 11-та г.с. В този смисъл ми е трудно да преценя за някои изследвания.

Най-големи главоболия ми създаде въпросното изследване с ехограф на гънката на вратлето за синдром на Даун, което се провежда в 12 г.с. Едва вчера разбрах защо лекарят ми не го е споменал:

• защото се извършва от специален специалист, а не обикновен АГ специалист
• защото най-вероятно няма причина да се прави на всички наред, макар да е безвредно, а само при съмнения, рискова бременност и др.
• защото не се покрива от здравната каса (не съм проверявала дали се покрива от здравната ни застраховка - с уточнението, че всички здравни застраховки са различни, вкл. за различните нива служители в една фирма и за различните години в една фирма, а да не говорим за различните фирми и за различните застрахователи)

Следващият ми преглед трябва да е на 02.09.2008 г. сутринта, защото ще ми вземат кръв. До момента ми е направено следното:

• всеки път ехограф + снимка на точко
• микробиология
• измерване на корем/талия със сантиметър
• измерване на таз със специален уред
• измерване на кръвно налягане (оказа се ниско)

Теглото трябваше да го кажа сама, нямаше кантар?!?

Надявам се да не е изпуснато нещо. Специално ще си обединя информацията от горните линкове и ще си отбелязвам какво ми е направено.

Запознайте се с Точко.

След като ме изписаха от болницата, отидох и на лекар. Но при друг. Притесни ме как един лекар може да ме изкарва всяка седмица 2 седмци “отгоре”. В болницата ме изкараха още седмица отгоре за 2 дни…

Така че като ме изписаха, отидох при друг. Е, това е същият този, който ме увери, че нямам овулация и ме прати за операция… но е следил бремеността на близка моя приятелка и тя ми го препоръча, а друг не познавам.

Така че запознайте се с Точко на 9 г.с. и 4 дни:

Точко на 08.08.2008 г. - 9 г.с. и 4 дни

Вече си има главичка и крачета

Трябва още малко да попия тоз Утрогестан - да станат 10 дни - и тогава спирам… За фолиевата киселина - тя е до края на третия месец, така че още малко.

Що се отнася до казването, на 9-ти, моят рожден ден, казахме на роднините…

Сестра ми се зарадва и каза, че си мислела, че ще разбере едва като се роди бебе, т.е. че ще пазим тайна до края

Майка беше на някакво място извън София на сватба и така се развика, че сигурно са я чули в съседния град. После разбрах, че ходила до някакъв манастир да пали свещ.

Баба ми много се развълнува, добре че леля ми беше при нея. После разбрах, че я успокоявали с валидол.

Татко се зарадва и ме уведоми, че знаел, че ще имам 2 деца - бил ходил на врачка преди време

Свекървата се обади вечерта и я замолих да не казва много - много - обеща да пази тайна

Та така.

На работа вчера една колежка като разбрала до кога ще липсвам, питала дали съм бременна… Слуховете вече вървят, скоро ще се разбере от всички….

Няма да навлизам в подробности на историите, които чух, нито на интересните персонажи, които видях и над които дружно разсъждавахме, а ще го карам по-телеграфно, че да не досаждам.

Лекуваха ме с но шпа инжекции мускулно 3 * 1 и след като вече не можех да си ползвам дупето по предназначение, минах на таблетки.

Направиха ми всичко 3 ехографски прегледа: в събота вечер (при приемането), в понеделник сутрин (на визитация) - пуснаха ми да чуя сърцето, много вълнуващо, досега само бях го виждала как се мърда - и в четвъртък сутрин (на визитация) - преди изписването.

В понеделник ми изписаха и Утрогестан сутрин и вечер по 1 таблетка през устата.

През повечето време се старах да лежа.

Посещения официално между 16 и 18 ч., но на практика почти по всяко време можеше да дойде някой да те види и да излезеш на двора или на кушетките пред отделението.

Храната беше нормална болнична, прилична на вкус, различна за болните от диабет, но в доста скромни количества. Направи ми впечатление, че към закуската (кифла, баница, тутманик и прочие) нямаше нищо за пиене, дори един прост чай. Нямаше също така никакви плодове или зеленчуци (салата)… т.е. май имаше 1-2 пъти салата, но само за диабетиците. Да не споменавам куриозните случаи с една закуска на диабетиците, на която им поднесоха… сурови яйца - забравили да ги сварят… Или един обяд на диабетиците, който се състоеше в едно малко горно бутче и хляб… Не знам как се справяха тези в 9 месец… т.е. знам - ядаха навън или им носеха…

Интересно за мен беше спазването на реда: можеш да ходиш “по дрехи”, т.е. не си по нощница задължително, нямаше кой знае какви изисквания по стаите, напр. в някои болници на шкафчето може да имаш само чаша и шише с вода, нищо друго и прочие. Като цяло свободен режим.

Персоналът беше любезен и кротък, макар че не ни засипваха с информация. Впечатли ме странното отношение към системите - караха пациентите сами да си ги спират и пускат. Не беше необичайна картинка жена с банка (система) в ръката да отива до тоалетната, където няма къде да я закачи и я държи в ръка (това е опасно, защото следва да се подържа разлика в нивата). Също така никой не се пребиваше да тича към пациентите, макар че предполагам за спешните случаи е друго - все пак повечето си бяхме здрави и ни държаха за наблюдение.

Изписаха ме в четвъртък, издадоха ми болничен и епикриза - нищо необичайно.

Имаше два фрапиращи случая, на които станах свидетел, и които искам да споделя, за да имате едно на ум:

1) Жена в момента в началото на деветия месец, която от един месец е в това отделение. Постъпила с контракции в 8 месец. След 1 месец (!!!!) престой - под лекарско наблюдение!!!, когато се смениха лекарите (излезли отпуск и т.н.) й казаха, че бебето й изостава много с развитието - 4 седмици, че се мъчи, че няма достатъчно околоплодни води и т.н. и че трябва спешно секцио… но няма дати?!? Евентуално за другата седмцица…

2) Жена с 8 години стерилитет, първо инвитро успешно, термин съвсем скоро, с планирано секцио поради стерилитета. Може би час преди секциото я извикват за преглед при непознат лекар (в последствие се оказва, че той няма право въобще да я преглежда). След особено груб преглед (с последствия твърд корем, контракции) лекарят се държи ужасно, обвинявайки я, че лъже за стерилитета (!!!) и че няма основание да не роди нормално. Отменят планираното секцио. За съжаление в разправии се губи много време и предишната жена не може да използва освободения час. Мнението на жената с планираното секцио е, че “мръсно” й е направил лекар от болницата, който предишния ден я търсил и й искал пари - да го избере с “избор на екип” да й направи секциото  (+ допълнително пари на ръка). Тя е отказала…

Това е.

Сега имам един месец болничен, в който трябва да почивам и да се пазя, но да не се залежавам…

В резюме ще напиша какво ми се случи миналата седмица.

В резюме, защото междувременно се наслушах на такива неща, че бедна ви е фантазията… а и се понагледах също.

Но ще го напиша, защото мисля, че е важно как да се действа в подобни случаи.

Миналата събота (02.08.2008 г.) вечерта отидох до тоалетната. На харията имаше розово - бледа кръв (ползвайте само бяла тоалетна хартия и винаги поглеждайте, колкото и странно да звучи).

Много се изплаших за бебето, консултирах се по телефона (имам застраховка от работодателя) къде трябва да отида. Казаха ми Майчин дом и някаква болница в Красна поляна. Второто ми се стори далеч. Обадих се на мъжа ми - той беше на работа, но се оказа, че служебната кола не е на разположение. И така грабнах СГМ, портмоне и лична карта (за нея се връщах, защото си дадох сметка, че ще ми потрябва  така и стана) и хукнах към спирката, където взех такси.

Майчин дом се оказа близо до НДК - Проно и до Медицинска академия, на ул. Здраве.

След 20,30 ч. приемът става през спешния кабинет, това е през един тунел, има голяма табела.

Там обясних набързо какво ми се е случило и получих много странна реакция - “Абе да няма пълнолуние днес?”. Оказа се, че преди мен има още 2 момичета със същия проблем, а после, след мен, имаше още…

Прие ме д-р Арабаджи, както узнах в последствие. Внимателна, красива и спокойна млада лекарка, която се постара да ме успокои. Прегледа ме “ръчно” и с вагинален ехограф. Така ми олекна, когато каза, че сърдечната дейност е налице и че няма опастност за момента.

Много интересно ми стана, защото ми каза, че е добре да ме приемат за няколко дни (3-4) и ме запита “Можете ли да останете?”. После разбрах, че е длъжна да го каже така и че някои жени отказват. Казах, че ще остана  и бързо подготвиха документите ми.

Качиха ме на етаж 5, после видях, че отделението се казва “Майчин риск”.

Пое ме любезна акушерка (оказа се, че не се казва “сестра”, а “акушерка”), дори ме попита имам ли претенции дали да съм сама в стая (после се оказа, че ако съм казала ДА, щели да ме сложат във ВИП стая - срещу заплащане). Аз нямам претенции, така че получих място в стая 4 - с 3 легла, заето 1, но жената беше “отпуска” за събота и неделя.

Стаята и въобще етажът бяха чисти и скоро боядисвани. После разбрах, че не на всички етажи е така.

Обадих се на мъжа ми и му издиктувах какво да ми донесе.

Междувременно ми сложиха инжекция но шпа мускулно (на дупето).

Към 11 ч. получих багажа си (не пуснаха мъжа ми), изплакнах се на мивката, защото банята беше заключена (после се оказа, че това е банята за персонала, а тази за пациентите е малко по-нагоре, до мониторите, но пък през уикенда - поне този, де - нямало топла вода).

Дълго не можах да заспя, но нарая и това стана. Възглавницата беше сякаш от камък, а и бях притеснена за точко.

За следващия ден ще пиша по-късно, че стана дълго.