Такъв ужас не съм преживявала… Няма да говоря колко много багаж се оказа, че имаме… Да са живи и здрави приятелите, които се събраха и ни помогнаха. Но да почна по реда.
В петък, 10.10.2008, бях отпуска, за да опаковаме багажа. Справихме се приблизително добре, макар и с доста нерви и усилия. На обед се срещнахме с хазяина, който ни даде ключ за входа и за самата квартира.
В събота 9 ч. бяхме в квартирата. Опразнена изглеждаше още по-мизерно. Дойде майка заедно с жената, която тя ни “подари” (подари ни жена за 1 ден, която да попочисти. Тя жената по-скоро замаза, ама все помощ си е), както и баба ми, която беше на гости на майка. Дружно събрахме по-големите боклуци и оставихме жената да си чисти на спокойствие. Какво ли не изхвърлихме… Имаше доста оставен багаж, като се почне от… тавичка с недоядена храна на печката, козметика, снимки, Библия и какви ли не боклуци… Излязохме, разходихме се набързо от едната страна на квартала, купихме някои вещи от първа необходимост от Билла (метла, тоалетна хартия и т.н.), оставихме ги и се прибрахме в старата квартира. Доприбрахме каквото имаше за опаковане и зачакахме неделята.
В неделя сутринта мъж ми взе служебната кола-баничарка и направихме един курс сутринта. После починахме малко, доопаковахме каквото имаше дреболии и към 13 ч. започнаха да идат помагачите. Събраха се всичко 3 коли и успяхме да напъхаме почти всичко, останаха ТВ, компютъра и седалките на едната кола (да има повече място) 
Разтоварихме някак си и с едната кола се върнаха за останалия багаж, а ние останахме в новата квартира. Междувременно дойдоха хазяите, платихме наема и депозита, а те ме заведоха до Домко, за да избера песиални тапети за банята (!!!), която спешно се нуждае от ремонт и е бяхме разбрали да се ремонтира за сметка на наема. По-късно се оказа, че не е ясно дали ще стане с тапети, та хората обещаха да доведат майстор, който да ни консултира. Когато се събра целия багаж, тръгнахме с всички коли към Края на вселената да черпим помагачите. Ние отидохме после да върнем служебната кола и взехме автобус до Вселената, където ни чакаха останалите. В автобуса стана голям проблем, защото аз забравих, че вече имам карта само за метрото (картата за цялата градска мрежа отиде при мъжа, защото ще му е нужна за ходене до работа - ще сменя поне 3 транспорта!!!) и въобще не ми хрумна да си продупча билет, а имах, На баба Яга ни провери конртола и се установи това нещо. И ни свалиха на зала Христо Ботев. Мъж ми взе да се разправя с контрольора, а на мен изведнъж ми стана много зле от цялата тази тъпотия и в един момент се хванах за корема. В този момент контрольорът ме загледа и каза “Госпожо, бременна ли сте?”, при което аз още повече се притесних и ми прилоша и седнах на една пейка и просто се разревах. Той се притесни и се омете, а аз здраво си поревах.
После хапнахме във Вселената и накрая дори се намери кой да ни хвърли с колата до спирката на метрото. Някак разчитихме място за матрака, инсталирахме ТВ и легнахме да спим… Сънувах кошмари, и мъж ми - и той….
Е, от понеделник до петък няма да описвам подробно, но с две думи беше истински кошмар. ставане в 6 (аз) и 7 (той), плюене на ръцете и така до вечерта… Обикаляне по магазини за части, установяване с ужас, че тази квартира не е ремонтирана сигурно откак е построена, че частите са нестандартни и дори вече не се произвеждат…. Че контактите са свързвани последователно, а не успоредно, че почти всички са отворени, със стърчащи жици, вкл. този до банята!!!, че печката (която изхвърлихме) е вързана директно в контакта, че вратичките на секциите са счупени (е, поне не всички) и т.н. и т.н. Майка удари голямо рамо с разнасяне с колата до магазини за покупки, с намиране на окачалки за пердета, на самите пердета, на идеи, на окачалка за закачалки (нямаше такава в гардероба!!!) и какво ли още не. Успявахме да хапнем 2 пъти на ден каквото има в близкия магазин и вечер като пребити…. Изпрах и изгладих поне 10 перални…. Ших възглавници на фотьойли, търках шкафове, балатум на ръка (не целия), плочки в банята на 4 крака (добре, че има само на пода) и т.н. и т.н.
Вчера късно следобед нещата вече си подойдоха леко на мястото. Мъж ми беше на работа (започва 5 поредни нощни, ужас)… Днес дори готвих…
Останаха някои по-дребни неща, но като цяло мястото е вече обитаемо.