… I wish life had an “Undo” button…

В резюме ще напиша какво ми се случи миналата седмица.

В резюме, защото междувременно се наслушах на такива неща, че бедна ви е фантазията… а и се понагледах също.

Но ще го напиша, защото мисля, че е важно как да се действа в подобни случаи.

Миналата събота (02.08.2008 г.) вечерта отидох до тоалетната. На харията имаше розово - бледа кръв (ползвайте само бяла тоалетна хартия и винаги поглеждайте, колкото и странно да звучи).

Много се изплаших за бебето, консултирах се по телефона (имам застраховка от работодателя) къде трябва да отида. Казаха ми Майчин дом и някаква болница в Красна поляна. Второто ми се стори далеч. Обадих се на мъжа ми - той беше на работа, но се оказа, че служебната кола не е на разположение. И така грабнах СГМ, портмоне и лична карта (за нея се връщах, защото си дадох сметка, че ще ми потрябва  така и стана) и хукнах към спирката, където взех такси.

Майчин дом се оказа близо до НДК - Проно и до Медицинска академия, на ул. Здраве.

След 20,30 ч. приемът става през спешния кабинет, това е през един тунел, има голяма табела.

Там обясних набързо какво ми се е случило и получих много странна реакция - “Абе да няма пълнолуние днес?”. Оказа се, че преди мен има още 2 момичета със същия проблем, а после, след мен, имаше още…

Прие ме д-р Арабаджи, както узнах в последствие. Внимателна, красива и спокойна млада лекарка, която се постара да ме успокои. Прегледа ме “ръчно” и с вагинален ехограф. Така ми олекна, когато каза, че сърдечната дейност е налице и че няма опастност за момента.

Много интересно ми стана, защото ми каза, че е добре да ме приемат за няколко дни (3-4) и ме запита “Можете ли да останете?”. После разбрах, че е длъжна да го каже така и че някои жени отказват. Казах, че ще остана  и бързо подготвиха документите ми.

Качиха ме на етаж 5, после видях, че отделението се казва “Майчин риск”.

Пое ме любезна акушерка (оказа се, че не се казва “сестра”, а “акушерка”), дори ме попита имам ли претенции дали да съм сама в стая (после се оказа, че ако съм казала ДА, щели да ме сложат във ВИП стая - срещу заплащане). Аз нямам претенции, така че получих място в стая 4 - с 3 легла, заето 1, но жената беше “отпуска” за събота и неделя.

Стаята и въобще етажът бяха чисти и скоро боядисвани. После разбрах, че не на всички етажи е така.

Обадих се на мъжа ми и му издиктувах какво да ми донесе.

Междувременно ми сложиха инжекция но шпа мускулно (на дупето).

Към 11 ч. получих багажа си (не пуснаха мъжа ми), изплакнах се на мивката, защото банята беше заключена (после се оказа, че това е банята за персонала, а тази за пациентите е малко по-нагоре, до мониторите, но пък през уикенда - поне този, де - нямало топла вода).

Дълго не можах да заспя, но нарая и това стана. Възглавницата беше сякаш от камък, а и бях притеснена за точко.

За следващия ден ще пиша по-късно, че стана дълго.

Ами това е! Имаме си пулсиращо сърчице - получих най-хубавия подарък за нашата годишнина от сватбата вчера
Измериха ми таза с тазомер - нормален за нормално раждане.
Взеха ми мерки със сантиметър и направиха картон на точката (една е) - явно това е въпросното записване за ЖК (женска консултация) - засега смятам да остана при този лекар, който ми отчете бремеността.
Интересното е, че както по-миналата седмица бях 4 г. с., миналата бях 6 г.с. а сега съм вече 8 г. с. - стори ми се странно, ама знам ли…
Имам резултат микробиологията от миналия път - всичко ок, чакам цитонамазката от профилактичните прегледи през юни, ама тя се бави.
Матката ми била наобратно, но не пречело на раждането.
А следващият преглед ще бъде чааааак след 1 месец - много ми се стори, не знам как ще изтрая…

Имам  си и термин, даже два. По компютъра е 09.03.2009 г., а по сметки на доктора - 06.03.2009 г. Аз ще си смятам по-късния, защото цикълът ми е по-дълъг.

Относно моето притеснение, че ми се яде тесто и ям по 2 геврека на ден, докторът каза, че това е чудесен избор, така че съм спокойна поне за това. Ще се опитвам вечер да не ям тесто, ако мога. Сестрата каза като ми се яде, да ям, но по малко.

Досега някакви специални искания май нямам. През уикенда ми се дояде торта, та милото тича да ми купи, друго специално не се сещам засега.

Имам лееееко покачване на теглото - отново 67 кг. (в деня на първия тест бях 67,5 кг., после паднах бавно до 66,2 кг. и после се върнах на 67 кг. -толкова съм вече втори ден).

Гаденето намаля, все още ми се спи, имам леееееко напрежение в гърдите.Толкоз за признаците… Скромно.

Чудя се кога да кажем вече на всички… най-вече на роднините… За приятели се разбрахме края на август, че на 16-ти сме на сватба на нашия кум и да не отнемаме от вниманието, което се полага на младоженците

Близка приятелка ми каза вече да се мажа, превантивно, защото стриите се появявали изневиделица. Каза корема и краката… Ама не уточни кое точно на краката… Намерих у дома някакъв балсам за лице и почнах от вчера с него - мазничък е, тези дни ще търся вече нещо специализирано. Идеи?

Това е положението. Гади ми се и ми се спи. Кьорав друг признак нямам… освен може би промяната във вкусовете.

Яде ми се почти само тестено: геврек, спагети с кашкавал и доматен сос, форнети, сандвич с кашкавал.

Не ми се яде месо, кисело мляко, извара. Зеленчуци мъъъничко ям, плодове поне - по-често…

Притеснявам се дали е достатъчно на моята малка точка, да се надявам, че е.

Дадоха ми книга за четене: “Аз чакам дете” на Лорънс Перну. Малко е старичка - 1998 година издание и пише, че тестовете за бременност дават резултат след няколко часа Но в други отношения е доста успокояваща. Чета по малко и от нея.

Уморявам се ужасно лесно, но в книгата пише, че след третия месец (втория триместър) всички тези неразположения изчезват и се чувстваш както преди.

Докторът ми беше казал, че гаденето е добър признак. Затова, когато вчера ми се гадеше по-малко, се притесних, но ето че днес всичко е пак о.к.: гади ми се и не ми се яде. Насилих се да изям едно плодово млекце (150 гр.), една круша и 1 ч. прясно мляко натюр, а вече е 12 ч.

Щастлива съм за сметка на това - моята точка е в мен и нейният татко ме обича!

От толкова радост съвсем забравих да пиша тук.

Прегледът беше на 22.07.2008 г. (вторник). Видя се нещо като шушулчица с бяло ядро. Треперих до момента, в който докторът каза, че има развитие. Точката е вече 2,25 см. и бях определена за 6 г. с. Получих и две снимки. Докторът ми пусна изследвания и заръча да проуча с д-р Цаков специални изследвания за таласемията и за черния дроб. Също така каза, че има нещо, което прилича на сърдечна дейност, но не е съвсем сигурен.

Следващият преглед се оказа точно на нашата трета годишнина от сватбата – надявам се да има сърдечна дейност като подарък 

Чувствам се много по-спокойна след този преглед.

Продължава да ми се спи зверски, през деня ми се гади и нямам апетит.

Вечер си имам апетит и вечерям нормално.

Н. ми купува и ми носи варени гевреци, много ми се услаждат. Вчера и днес не успях да ям трици.

Днес опитах малко плодово млекце с круши (80 стотинки за 150 грама) – хареса ми, може би ще си купувам пак.

Вземам си топло прясно мляко понякога, но малко ми свидят 60 стотинки за една чашка…

В събота ще излизаме за дрехи и обувки за сватбата на нашия кум – тя е на 16.08.2008 г. във Велико Търново. Може би ще се комбинираме с приятели и ще пътуваме с кола, което е чудесно. Надявам се пътуването да ми понесе.

От понеделник моята близка приятелка Н. вече ми е колежка в моя сектор – много съм щастлива, защото на старото място нямаше да нито да й повишат заплатата, нито да й дадат някаква възможност за развитие. Заедно излизаме на обедна разходка 

Ами това е засега.

1) Постът ми от онзи ден, тъй като сайтът беше Under construction:

Днес реших да „вкарам” нова храна – любимият ми преди кашкавал. Отрязах си едно парче и реших да го хапна на път към спирката. Количеството прецених на око – около 100 грама може би – 1/3 от купеното 300-грамово парче. Изядох около 1/3 и ми се догади. Увих го в салфетка и го прибрах. Не мога да преценя дали така стана от това, че не съм яла 6 месеца този продукт, от това, че беше без хляб или от това, за което се надявам… Как да разбера дали липсата на апетит е признак или самовнушение? И същото за гаденето…

Понякога на работата има моменти, в които просто можеш да си поемеш дъх, защото няма работа. Просто момента пролука, преди да се изсипе следващата поща. В тези моменти се чувствам много тъпо, защото не мисля, че е редно да чета вестник, да играя на игрички и т.н. в работно време. Да, преглеждам някои сайтове, но мисля, че това е част от работата, да следя ситуацията в страната, па макар и отгоре-отгоре. Гледам да си намеря занимание, защото ми е тъпо просто да стоя така, подреждам папки, зареждам принтерите с хартия, архивирам неща и т.н. А сега ИМАМ НУЖДА от занимание, за да не мисля за това колко много време има до другия вторник… И то до вечерта….

…

Зверски ми се спи, нямам апетит и леко ми се гади. Това е резюмето на деня 

2) Бележка от вчера (петък):

Включих нова храна - хляб Бонус - добре беше. Зверски ми се спи, легнах в 18.30 и спах до 9 ч. сутринта днес. Ако е все така, не знам как ще я караме. Окончателно спях кафето, то няма смисъл да го хабя - 5 глътки на ден - по-добре без него. Възможнос ли е това доспиване да е от кафето…

3) Новите дрехи на блога.

Значи сега изглежда почти като в wordpress.